Християни и мюсюлмани играха общо хоро в Белица, повярваха,че заедно животът им ще стане по-добър

„Ние не живеем просто, за да се търпим, тук всички сме си близки и имаме нужда един от друг. Хасан има нужда от Георги и Георги има нужда от Хасан. Това е община Белица и аз се гордея, че съм кмет на такава община. „ С тези искрени думи младия градоначалник на Белица Радослав Ревански откри първия по рода си празник на общината  наречен „С любов и вяра в общите ни ценности“.

Подобен празник, който да събира заедно християни и мюсюлмани липсваше в Белица. До преди две години хората все се деляха ,не защото се мразят или не се понасят, а защото управленците и политиците правеха политики на разделението. В малко градче нищо не убягва и не може да остане скрито -и кой е на власт и кой кои свои хора урежда на работа и кой е превилегирован и загърбван. Всички тези управленски механизми доведоха до застой в развитието на общината и от над 20 години тя е първа ,но все в черната статистика-по икономически показатели, социални, най-висок процент безработица и още много,много. Затова и животът тук стана тежък , а стягащите куфарите за чужбина ставаха все повече.

Без да адвокатстваме на новия кмет Радослав Ревански/ДПС/, но с неговото управление  Белица започна да диша.  Инициативите му до сега  показаха,че не е важно кой управник от коя партия ще бъде избран, а дали е човек, дали има мерак да работи, дали е възпитан за съзидава, дали обича населеното място и най-вече да има сърце и кураж за промяна.

С този празник Ревански доказа,че първо иска да обедини хората, да им вдъхне вяра,че заедно могат да променят община Белица и тя да се превърне в по-добро място за живеене.

С очите си видяхме как хиляди се събраха на празника в Белица , имаше  усмивки по лицата им и с гордост се наричаха беличани. Надпреварваха се  да ни показват промяната, която е видима и с просто око. Улиците асфалтирани, почистени,  обновена е градската централна част, цветно и зелено е навсякъде.

А на хорото на мегдана заедно се хванаха християни и мюсюлмани,без да се делят на етнос и религия. Общи песни запяха, а по-мъдрите ни казаха- всичко е хубаво, но работа ни трябва, не искаме децата ни да заминават по чужбина, искаме тук да си изкарваме хляба. Кметът е оптимист, той смята,че  с развитието на туризма и инфраструктурата и инвеститорите ще дойдат в общината.

А иначе Белица е едно омагьосващо място, приказна природа, която още е девствена и несъсипана от строителство. Местното читалище  пък работи под пара и там всеки е добре дошъл. Самодейци, творци, ученици, млади и стари обичат своето духовно място и това личи по програмата, която представиха беличани на своя общ първи празник. Мюсюлмани представиха невероятни китеници и козяци изработени по стара технология. Кърпи, шарени чорапи, дървена посуда и ароматни домашни сладка, сирене и кашкавал и мед, показаха местните  производители. 16 годишната Валерия Мадолева пък  направи своя дебют с изложба на картини и фотографии вдъхновени от сюжетите на Белица , родния дом на нейния дядо.

Местните баби пък ни показаха как се прави истинска домашна юфка ,докато момите се люлееха на люлките и се задяваха с ергените. Десетки гурбетчии се завърнаха в родната Белица за празника и заявиха,че има надежда щом всички заедно пеят и танцуват.

След години тук дойдоха да видят промяната и една великолепна и легендарна двойка-фамилия  Разсолкови. Той е бил пилот на изтребител, тя пилот на самолет от гражданската авиация. Днес са пенсионери, макар и побелели  все така влюбено гледат небето и един в друг.

На мегдана побъбрихме с десетки местни хора, очарова ни тяхната искреност, честност, усещане за морал, свободата им да казват каквото мислят, гостоприемност, все качества, които се загубиха в големите градски общества претопени от стремежа за власт, кариера, пари. А в Белица всеки може да излекува носталгията си по човечност. 


Няма добавени коментари.

Добави коментар: