Речта на един селски крал

За първи път в България един селски кмет се превърна в герой на пиеса. Това е Георги Коцев - 50 -годишен, бивш първенец на санданското село Катунци. Мавруда или Конгресмено, както му викат на село, стана медийна звезда през 2011 г., когато в предаването “Панорама” бяха излъчени разсъжденията му за живота. Ценните мисли на Коцев тогава бяха записани от писателя Елин Рахнев.
“Ние селяните ке я изкараме държавата от кризата, нема да ти изкарат държавата от кризата нито Пампорово, нито Златни пясъци. Морето - т'ва всичко там е скубачи, бе! Там са крадци и измамници! Кой може да ти има 70 хотела с нормална работа, бе!”. Тези думи на кмета две години по-късно се превръщат в гръбнака на пиеса. Премиерата й беше преди дни в Сатиричния театър в София. Писателят Румен Леонидов е драматург, Елин Рахнев е режисьор, в главната роля е Диян Мечев. Естествено, творбата се казва “Речта на един селски крал”.
За славата
“Знаете ли, през цялото време до мен в театъра седеше президентът Петър Стоянов. До политиците винаги е някак хладно, има една студенина, която излъчват. Докато в театъра почувствах нещо съвсем различно. Президентът ме поздрави и ми каза, че иска да има повече политици с моето мислене. Не съм очаквал, но като свърши премиерата, ме поканиха и аз да се кача на сцената. Това е едно невероятно чувство! Само като си помисля какви хора са стояли на тази сцена, и аз, един селски кмет, дето си знаем какви сме, знаем си цървула... И къде съм аз? На сцената на Сатиричния в София!” 
Светлините на прожекторите сякаш още греят върху Коцев, когото намираме на скромната сцена в Катунци няколко дни след премиерата.
За политиката
 Бившият кмет продължава с монолозите, а животът непрекъснато му дава поводи за размисли: “Ето гледам в София как едни от едната страна викат “уууу, долу!", а от другата викат същото, но за другите. Ами едно и също ми е, не ги разбирам. А съм сигурен, че половината от тях не са гласували. Не съм против протестите, това е демокрацията. И аз съм правил протести, четири автобуса карах в София заради акциза на ракията. Но у нас не е демокрация, а анархия. Никой не уважава институциите, а трябва, ако искаме и нас да ни уважават...”
 
Коцев така е запалил “мотора”, че не може да се спре: “То се знае какво трябва да бъде, ама някой все иска вече 23 години в България да е мътеница положението. Не сме тъпи, ами вижте Великото народно събрание когато беше, 70% от депутатите бяха юристи. И какво направиха, направиха си законите за тях. Ние сме единствената държава, в която законът не се спазва, а се тълкува. Демек за едни е такъв, а за други онакъв. Е, как ще има ред тогава ми кажете? 
 
А иначе държавата ни може да се оправи само с един ксерокс и трима преводачи. Вземат от Германия закона и го превеждат тука, няма какво да откриваме ние топлата вода.”
За Европата
“Колко приказки се изприказваха, преди да влезем в ЕС, настроиха хората, че едва ли не ще потече една река от мед и вече край - всички неволи ще свършат, няма да е същото. А то, де факто, какво стана - по-зле от същото. Все пак добре, че влязохме в Европата, налагат ни техните изисквания, което е правилно, но при условие, че ние сме на тяхното ниво. А ние сме в дъното със 100 евро пенсия и налагат на този човек да си плаща лекарствата, а цените в аптеките са европейски. 
 
Гледаме тука една немска телевизия и казват там, че Хърватия има на глава от населението 1800 евро от европейските пари, а ние имаме по 780 евро. Значи Хървати е на светлинни години преди нас. 
 
Наш'те какво спят? Ние сме по-стара членка на Европа, а те влязоха сега и дръпнаха толкова пари! Е, чакай де, как така? Ето защо хората малко се озверяват срещу този ЕС, защото първо ни лъгаха, че ще стане някакъв рай в България, впоследствие ни налагат невероятни изисквания и условия, които за нас се оказват репресивни.”
За селото
Докато говори за Европа, телефонът на Коцев звъни - викат го на гроздобер. Което става повод за още един извод: “В монолога си казвам, че селото ке оправи България. И продължавам да го твърдя. Защото сутрин като тръгна по улиците, млади и стари всички се поздравяват, казват си “Добър ден”. 
 
А в големите градове няма такова нещо, даже съседи не се познават. На село все още корените са здрави. А като цяло ценностната система у нас е съсипана. Защото не може децата в трети клас да мечтаят да станат проститутки фолкаджийки, а момчетата да имат мускули за побоища. Без култура сме зананикъде...”
За феновете
Речта на селския кмет, оказва се, е станала известна и зад граница. Малко след репортажа по телевизията Коцев получава писмо от Конгреса на САЩ. 
Думите му впечатлили нашенец, който работи като съветник там. В писмото, стигнало до Катунци, пише: “Речта Ви ми оказа голямо въздействие, защото говорите истината и всичко, което казвате, е от сърце. Вашето слово е една от най-истинските, трогателни и искрени речи, които съм чувал досега. Искам да ви поздравя и да ви пожелая успех. Пожелавам на България повече хора като вас.” След това писмо кметът получил прякора Конгресмено.
За него
Георги Коцев има зад гърба си два мандата като кмет на Катунци. На последните избори бе преборен от кандидата на ГЕРБ. В момента Коцев все още е ангажиран с властта като наместник в селата Черешница и Ковачево. По време на предизборната кампания му опожариха селското кръчме, което е до дома му. А Георги не е обвързан с партии, все е бил независим. Открива по нещо добро във всички правителства, но казва, че след втората година всички се забравят. 
 
Чувството за свобода му е много важно. Този урок научил от баща си Славчо, който лежал в лагера в Белене. Като син на политически затворник Георги бил изпратен войник в най-тежкото поделение в Грудово. 
 
След службата учил в Перник промишлена електроника. През 1986 г. се жени за Светла, хубава мома от родното му село. И още същата година се ражда дъщеря му Мария, а по-късно и синът Славчо. Георги работил като строител, за да издържа фамилията. 
 
А когато идва промяната, решава да си търси късмета в чужбина: “Бяха трудни времена. И тогава реших да емигрирам, за да осигуря семейството си. Реших да ходя в Канада, ама два дни преди това спряха прочутия полет до Хавана. Властите го надушиха, разбраха схемата, че като самолетът спре междинно в Канада, там слизат емигрантите. Затова заминах като строител в Прага.”
 
Но митарствата му не спрели дотук. “Проучих, че границата през Моравия е по-слабо охранявана. Насред зима, на минус 16 градуса с брат ми Людмил извървяхме 48 км и се озовахме на гара Хохенау в Австрия. После с влак стигнахме до Виена", разказва Георги. Така започва голямата му европейска обиколка. За около година обикаля почти целия континент без Скандинавия и Великобритания. 
 
Докато научи език, общувал все с хора, с които няма езикова бариера - шиптъри, косовари, македонци. Работил е всичко, включително риене на обори в Италия. Затова и сега казва, че срамна работа няма, срамно е да нямаш пари.
 
В крайна сметка се устройва в пивоварна в Австрия. С първата заплата си купува кола, а после прибира жената при себе си. След пет години го канят да стане австрийски гражданин, но той отказва. “Да, там ме оцениха, защото аз само съм давал на тая държава - плащал съм данъци, не съм точил осигурителната им система, не съм вземал болнични, а те не са инвестирали нищо в мен. Затова ме харесаха”, разсъждава Коцев.
За живота
“Емигрантският живот е един доброволен затвор. Тук някои идват и се хвалят, показват лукс кола, а пък в чужбина живеят в мазета. Е, аз така не ги разбирам нещата. Искам у дома всичко да ми е наред”, казва селският крал. Георги има една надежда: “Щом все повече хора се заслушват в думите на интелектуалците и селяните, България може и да се оправи.”
 
в. ТРУД,автор- СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА


Няма добавени коментари.

Добави коментар: