Англичанинът Джеймс Хюз от Банско опита да влезе в българската политика,вижте какво мисли за нея

Без „Юлен“ това ще е просто един малък град, а не световен курорт, казва Джеймс Хюз

Когато четете това интервю, Джеймс Хюз ще е далече от Банско. Предприел е едно от традиционните си предсезонни пътувания, в които опознава света, сякаш за да докаже на себе си, че изборът му да живее под Тодорка, е най-добрият. Отдалечаването от българската планина на поданика на кралицата, който преди 2002-а отвори първия английски хотел в курорта, а после създаде и семейство тук, тази година е свързано и с нуждата да се отърси от участието си в изборите за местна власт. Да, последното, с което Джеймс се прочу на национално ниво, бе желанието му да стане общински съветник от Реформаторския блок. Е, не му се получи, но пък ще му освободи време за осъществяването на друга мечта – завършването на книга с приказки. 
Признаваме, писателството изненада дори „Банско Утре“, който с любопитство следи всички дейности на хотелиера и собственик на завод за авточасти в Пловдив. Затова пък с нетърпение очакваме деня, в който ще представим и тази книга. Засега за нея знаем само, че разказва легенди от най-различни кътчета по света, които се предават само между местните хора и са връзката на народите с миналото, която проектира и бъдещето. Но да се върнем в настоящето с нашия английски съсед.

Елица Илчева
- Джеймс, ти беше един от 5-имата чужденци ентусиасти, които дръзнаха да участват в местните избори у нас. И тъй като остана извън играта, ще те попитам как се чувстваш сега?
- Няма разочарование от това, че се включих в кампанията, защото за мен политиката е изключително важна, за да живеем добре. Начинът, по който тя се проведе, обаче беше ужасен, това не беше политика, това не беше демокрация.

Един да плюе другия в толкова малък град, е ужасно

И няма значение откъде тръгна всичко. Истинският политик няма да се включи в това. Толкова е лесно да се предпазиш от глупостите. 
- Да, сега като се замисля, ти наистина се предпази. Как го постигна?
- Отказваш да участваш в „бла, бла, бла“ и толкова. Ако мислиш за местните хора, това плюене не е интересно за теб. Знам, че всички български политици са малко мръсни, или много мръсни и не са перфектни. Но това не ме интересува. Мен ме интересува моят град да върви, моят бизнес да върви. 
- И каква е твоята рецепта за успех?
- Истината ли искаш, или отговор на политик? Развитието на Банско е изключително лесно. Нужно е само прозрачно и отговорно управление. Да няма течове от обществени поръчки, да фокусираме общинския бюджет към това, което е нужно, за да имат местните хора хляб на масата. 
Но тук като че ли всичко се превръща в конфликт на високостоящи личности. Всеки мисли, че е най. Аз например имам много идеи за развитието на общината, но независимо от това за колко умен се мисля, колко съм богат, не мога нищо сам. Важно е да запомним, че важен е не „Аз“, а „Ние“.

Беше ме срам, когато цяла България видя нашите кандидати как се карат,

а площадът е пълен с някакви хулигани и хора с галоши. Това ли са 6000 години цивилизация в Банско? Не. Знам, че тук има много повече. Сваляме егото и се борим за нашия град и за нашия курорт. 
Не разбирам и едно друго противопоставяне – в Банско обичат да казват „ние“ и „Юлен“. Ами „Юлен“ е Банско, защото там са банскалии, слепи ли сте бе, хора?! Фирмата е инвестирала 75 млн. евро. Кой друг в Банско е дал толкова много на града? Без „Юлен“ Банско е малък град с история под Пирин, но не и световен курорт. Заедно, ставаме нещо велико. Ти няма да харесаш нещо, което ще кажа, но аз мисля, че в това „заедно“ трябва най-после да включим и еколозите. Знам, че концесионерът има спор с WWF, и сигурно зад това има нещо от миналото, което аз не знам, но според мен истинското развитие на курорта ще дойде,

когато успеем да спечелим и еколозите на наша страна

Те искат да пазят природата, местният бизнес иска да изкарва пари, „Юлен“ иска развитие и ако всички седнат на масата, вместо да се тупат по гърдите, вярвайте ми, ще се получи.
- Като че ли оставаш оптимист и след неуспеха на хората, с които участва заедно в изборите? Вашата група остана на последното място.
- Човек без надежда не е човек и аз имам своята надежда за Банско. Наблюдавам как 13 години банскалии се борят за развитието на града, как „Юлен“ се бори за развитието на курорта и не разбирам борбата на политиците всеки да е най-велик. Но ще разкажа нещо, което съм запомнил от детството си. Баба ми живее до морето и когато бях малък, ме водеха на лов за раци с лодки. Първия ден залагахме капани, на следващия събирахме хванатото в два варела – един за омарите, един за обикновените раци. Втория го държахме без капак, защото, когато един рак опита да излезе, другите го дърпат за опашката. А омарите дори си помагат по пътя нагоре, подбутват се и все трябва да ги вардиш. Ако всеки следващ кмет работи от точката, в която е свършил предишният, няма да се връщаме назад. 
Това лято обиколих България и видях как

6 месеца преди изброите навсякъде се правят тротоари и градинки

Ако със същата енергия се работи през целия мандат, знаете ли къде ще бъде страната – ще се конкурира дори с Австрия. Но тук е друга играта – първата година се дава на съд предишния кмет, втората се гледа къде да се настанят близки приятели, третата се умува какво да се направи и чак на четвъртата се работи нещо. Ако гладен човек открадне хляб, аз не се сърдя, но съм бесен, ако богат управляващ краде. Защото неговата кражба всъщност убива. Болницата в Разлог например няма пари, защото някъде в здравната система има корупция. И това буквално убива хора. 
- Разсъжденията ти са като за Англия, където имате 800 години демокрация.
- И в демокрацията обаче, както в бизнеса има строги правила, които се учат и в училищата за бизнес или политика, и в живота. Ако искаш твоят син да те наследи в твоята фабрика, той трябва да започне от чистач. Иначе задължително се получава следното – първият човек, който се захваща да създаде нещо, се бори и го развива, при втория се наблюдава стагнация, защото той не прави нищо ново – видял е, че тате живее добре, и иска малко от това. А третото поколение губи всичко. Ние в моята фамилия сме 9 поколения, сега 10-о в бизнеса. И всеки, който иска да вземе част от него, тръгва от най-долу. От 9-годишен, всяко лято, цели 14 години съм работил най-непрестижната работа, преди да сложа костюм. 
- Кое според теб е най-ценното качество за човека, който седи най-високо в управлението на една община?
- Важно е този, който е най-отгоре, да може да прави компромиси. 
- Какво освен туризъм е нужно на града?
- Туризмът е наистина основата, върху която ще се развива Банско, и това е безспорно. Но трябва да има и агробизнес, промишлеността има шанс да бъде прекрасна.

Не може всички да чакат концесионерът да ги храни цяла година

Защото той има работа за 4 месеца. Може би е време ние да работим за нашето бъдеще и да спрем да сме недоволни, че някой ни дава недостатъчно. А има и друго – сложиш ли всички яйца в една кошница, рискът да ги изгубиш, е най-голям. 
Няма беден човек в Кицбюел, такъв, който няма пари за кафенето или за да кара ауди. И там 4 месеца имат туризъм, но през останалите 8 се занимават със земеделие или лека индустрия.
- Сигурно много хора ти се чудят защо не си вземеш семейството и не се прибереш в Англия. 
- Много, да. Аз съм богат човек, имам пари, имам възможности. Мога утре да си тръгна. Но жена ми е оттук, синът ми е роден тук и аз искам утре той да не го крие, а да се гордее с това и да казва с гордост на приятелите си: „Искам да дойдете при мен в Банско“. Имам приятелка в Болоня, която казва, че името й е Ан, защото се срамува да каже, че е Ваня и е българка. Не желая това за детето си. Още повече че той ще бъде мъж, нали. И на сина ми, и на жена ми им харесва в Англия. Да живееш в държава, в която заплатите са високи, а корупцията не е видима за хората, е удобно. Но аз, за съжаление, имам избор. И не мога да избера лекото.

Аз съм българин, аз съм инат

Затова опитах веднъж, ще опитам още веднъж и може би тогава ще стана реалист. Що се отнася до природата, гарантирам ви, никъде няма по-хубаво място – обиколил съм всички планини от тук до Катманду. Изкачил съм сума върхове – като Пирин втора няма. Най ми е хубаво тук.

 


Популярни тагове

Няма добавени коментари.

Добави коментар: