Управителят на ВиК - Благоевград инж. Росица Димитрова: Ако се провали Водната асоциация , всички инвестиции ще се плащат от джоба ни

Инж. Росица Димитрова е родена на 5 октомври 1977 г. в Благоевград. Средното си образование завършва в НХГ „Св. св. Кирил и Методий” с профил химия. През 2001 г. се дипломира като инженер-химик в ХТМУ - гр. София, където продължава обучението си с научна дисертация по екология. Завършва магистратура „ВиК мрежи и съоръжения” в УАСГ - гр. София.

Била е обучител в няколко семинара, организирани по проект на  НСОРБ, има сертификат от училището по мениджмънт към НБУ - гр. София. От 2 г. е  управител на „ВиК“ ЕООД - Благоевград. 

- Г-жо Димитрова, в момента в Благоевградска област имаме водна асоциация, която обаче не работи поради отказа на Кресна да влезе в нея. Дори и да заработи обаче, вече сме пропуснали всички срокове за получаване на еврофинансиране за водния сектор. Това значи ли, че трябва да си говорим за Асоциация ВиК - Благоевград в минало време?

- Категорично не. Вярвам искрено, че асоциацията ще заработи, защото това само ще е в полза на хората. Дружеството, което управлявам, има вече сключен договор за оператор на асоциацията и той е за 15 години. Внесли сме дори по сметка  80 000 лв. като гаранция, че ще изпълняваме този договор, и ако асоциацията реши, че не го правим, губим парите. Имаме и приета национална стратегия за развитие на ВиК сектора, в която ясно е очертан пътят, по който единствено трябва да вървим - европейско финансиране, защото със собствени средства нищо не можем да направим. Значи нямаме избор - асоциацията трябва да заработи.

- Значи продължаваме в сегашно време - какво точно работи асоциацията в момента, след като не е изпълнено най-важното условие за обединение на всички водни дружества на територията на областта?

- Контролира ни, даваме й справки за броя на авариите, за нарушено водоснабдяване, участва в изработката на бизнес плана ни. 

Защо Кресна се цепи, защо в Сандански бе направен опит за излизане от асоциацията, а и в Благоевград се обмисля такова предложение?

- Това се прави в нечий личен интерес. Ядосвам се на тези популистки изказвания, като на колегата от УВЕКС в Сандански, защото той отлично знае, че без да заработи асоциацията, реформа не може да има. В крайна сметка и Петрич, и Кресна, и Сандански много добре си знаят възможностите и помнят колко пъти са ни викали да им помагаме. ВиК - Петрич още ни дължи около 6000 лв. за услуги, които сме им вършили, от Кресна са ни търсили, за да им откриваме авариите. Моите уважения към колегите от тези общини и към всички работещи, но много отдавна изискванията към ВиК операторите се повишиха и е недопустимо заради отказа им да се съобразяват с това, в ХХІ век все още да има райони без вода или на режим. В Кресна цената наистина е 39 ст. на кубик, но дружеството й не прави никакви инвестиции, затова не го разбирам кмета, поведението му не е държавническо, по този начин той спекулира с доверието на избирателите си.

- Да приемем, че утре Кресна каже „да“ и следващия понеделник асоциацията заработи. Какво следва по процедура, за да стигнем до европейското финансиране?

- Следващата стъпка е МРРБ да възложи изготвянето на прединвестиционни проучвания на територията на Благоевградска област.

- Което ще отнеме, да кажем, поне 6 месеца?

- По-скоро 18 месеца. Ако бяхме влезли в график, както направиха първите области в страната, които още миналата година извършиха това окрупняване, до края на 2017 г. проучванията ни щяха са готови и да имаме сериозни шансове за инвестиране в сектора. После от 2018 можехме реално да кандидатстваме.

- Ние обаче вече сме извън графика и като че ли за момента няма индикации това окрупняване да стане. Тогава не се ли обезсмисля съществуването на асоциацията?

- Не ми се ще да мисля в тази посока. Искрено вярвам, че Кресна ще се присъедини и после Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще направи всичко по силите си, за да стартира прединвестиционните проучвания и следващите процедури.

- Не започна ли много късно този процес, след като финансирането ще е възможно само до 2020 г.?

- Официално реформата в сектора стартира през 2009 г. и трябваше да приключи до края на 2012 г., когато в „Държавен вестник” бе публикувана Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор.

- В Благоевград обаче за това започна да се говори едва миналата година.

- Уви, да...  

- Кой е главният виновник в 24 области в страната окрупняването вече отдавна да е факт, а 4, сред които са Благоевградска и Кюстендилска област, се провалиха?

- Специално за Благоевград нещата не бяха представени по подходящия начин, нямаше гласност, на хората не бе обяснено, че окрупняването е единствената възможност с пари от Европа, а не от джоба им, да им бъдат подменени старите водопроводи и за в бъдеще да могат да разчитат, че ще имат достатъчно, и то хубава вода. Това беше задължение на председателя на асоциацията, който е областният управител, и неговите предшественици. Трябваше по-рано да започнат тези процеси, а сега какво се получава - пак сме изненадани. В никакъв случай не бих искала да изземам нечии функции, а само помагам, съдействам по-бързо да се случи консолидацията и да се проведе националната политика в област Благоевград. От 2 г., откакто съм управител на ВиК - Благоевград, правя непрекъснато срещи с кметовете на общините и им обяснявам, че няма друг начин за финансиране, освен да се включат в асоциацията.

Тук, в този кабинет, съм ги викала, разяснявала съм, че по програма „Околна среда” бенефициент може да бъде само операторът на асоциацията, а не отделната община, че по „Развитие на селските райони” основното условие за кандидатстване е консолидация на водните дружества в една област. В интерес на истината, най-бързо се разбрах с тези общини, които вече бяха печелили проекти - като Благоевград, Банско, Гоце Делчев, Разлог. Като цяло срещнах разбиране у всички кметове, дори и у този на Кресна, и после нещата изведнъж се обърнаха. За мен бе доста учудващо колко бързо стана това. Това, което се случва с окрупняването в Благоевградска област, е направо фатално, защото няма как една община със собствени средства да си построи пречиствателна станция за отпадни води - нещо, за което съвсем скоро Европа ще започне да ни налага санкции. Такава станция трябва да има във всяка община, а ние в областта имаме само 2 - в Благоевград и Разлог. И то не са само пречиствателните станции. Ами малките общини какво изобщо биха могли да направят със собствени средства?

- Ако Асоциацията по ВиК в Благоевград се провали, какви са вашите възможности да започнете поетапно подмяната на тръбите в областния център?

- Не бих ги нарекла големи. ВиК - Благоевград е 100 процента държавно дружество, което се издържа само от таксите, които събираме.

- Какви са средногодишните ви приходи?

- Около 12 млн. лв., защото цените, на които предоставяме услугите, са възможно най-ниските в страната за средно голямо предприятие, каквото е „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Благоевград. Доставката от смесената система е 1,02 лв. кубика, а от гравитачната - 81 ст. В Добрич цената на водата е 2,01 лв. кубика, в Русе е 1,43 лв., във Враца, Видин, Плевен и т.н., дори Перник и Кюстендил, доставката на вода е по-скъпа, отколкото при нас, защото е важно да се знае, че потребителите плащат за самата услуга. 

- И как изразходвате тези 12 млн. лв.?

- 60% ни е фонд „Работна заплата“, защото в дружеството работят 540 души. Друг е въпросът, че те получават по-ниски възнаграждения, отколкото колегите им във ВиК - Петрич. Въобще колегите в общинските водни дружества в Петрич, Сандански, Кресна са си осигурили пълния комфорт. Например разходът за гориво на ВиК - Петрич за 1 г. е 150 000 лв., а при нас, които обслужваме 10 общини, е по-малко от 300 000 лв. От приходите можем да заделим само до 1,5 млн. лв. за инвестиции в мрежата и в съоръжения. И тази инвестиционна програма я правим съгласувано с кметовете на 10-те общини. В Петрич пък за 1 г. са инвестирали само 21 000 лв. Чувам обаче, че в някои общини съветниците са освободени от плащането на вода, както и собственици на оранжерии, ВЕЦ-ове... Това честно ли е към всички онези, които плащат? Честно ли е да се използва общинско ВиК дружество за лични интереси?

- При реализирано окрупняване цената на водата еднаква ли ще стане за всички общини?

- Да, а има и изискване да бъде въведена и една цена за гравитачната и помпажната вода. Уеднаквяването обаче ще стане плавно във времето, а не с еднократно решение.

- И тази уеднаквена цена неизменно ще е по-висока, отколкото е сегашната?

- Рано е още да се правят такива изчисления, но промени със сигурност ще има, защото таксата за водоползване, която плащаме на Басейнова дирекция в момента, е 2 стотинки на кубик,  но във връзка с плановете за управление на речните басейни МРРБ иска тя да стане 4 евроцента, тоест 8 ст. Сега плащаме 700 000 лв. годишно, смятайте колко ще е при новата цена. Но искам дебело да подчертая, до края на тази година няма да има промяна на цената на водата в областта.

- Може ли да се направи връзка между цената на водата ни през 2017 г. и така наречената „социално поносима цена на ВиК услугите“, която се пресмята от националната ни статистика?

- Хайде да не правим такава връзка, защото въпросната „социално поносима цена“ е 3 пъти по-висока от тази, която в момента плащат благоевградчани и потребителите на държавното дружество. За миналата година НСИ беше изчислил, че при среден брой на членовете в благоевградското домакинство от 2,6 души и средномесечен паричен доход на лице от домакинство в размер на 368 лв., социално поносимата цена за 1 кубик е 3,28 лв., за Кюстендил - 3,37 лв., а за Перник - 4,46 лв. За 2014 г. пък сметките на статистиката сочеха по същия критерий социална поносимост 4,90 лв. за благоевградчани, а за софиянци - 8,20 лв.

- Всеки от предшествениците Ви в този кабинет намираше начин в интервю да се оплаче от ромите, които традиционно не плащат вода. Вие успяхте ли да се преборите с тази почти узаконена за страната ни кражба?

- Ние ги наричаме „трудни клиенти“ и, уви, отговорът е „не“. Например за последните 6 г. от тези квартали в Благоевград и Симитли имаме общо неплатена вода за около 330 000 лв., за община Разлог дълговете са в размер на около 190 000 лв., за Гоце Делчев - 55 000 лв. 

- Кога да чакаме следващата голяма авария в Благоевград като тази, която наскоро остави в продължение на 18 дни на сухо кварталите „Еленово“, „Орлова чука“, „Ален мак“ и с. Изгрев?

- Има 6-7 критични участъка в Благоевград, за които са ни нужни около 10 млн. лв., за да се справим. Ако не успеем с европейско финансиране, това значи само в тези участъци да инвестираме в продължение на 10 години, а общо на Благоевград са му необходими 90 млн. лв. за подмяна на старите тръби. Дано никога не се случва авария като онази, защото беше ад. Имам обаче и добра новина - готови сме с проекта за цялото компрометирано трасе от 200 метра и допълнителни още 250 м в участъка до т. 1, която също е крайно належащо да бъде реконструирана, защото там има съоръжения /кранове с диаметър ф1000 и ф700/, които са от 1989 г., разпаднали са се от ръждата и никога не са работили. Внесохме проекта в община Благоевград, той е за 450 000 лв. без ДДС и ще бъде финансиран от Министерството на регионалното развитие.

- По време на тази авария много се коментираше, че ВиК е можело да направи байпас, за да не остават близо 3 седмици без вода хилядите благоевградчани.

- Ами който е смятал, че може да направи такъв байпас, защо не дойде да си предложи услугите? Коментирахме този въпрос с колегите, които от 30 години са на работа във ВиК - Благоевград, и всички бяха категорични, че това е невъзможно. Проблемът е, че налягането на водата в авариралата тръба с диаметър ф700 е 16 атмосфери, а за сравнение искам да посоча, че при огромната авария на Джамията през 2014 г., когато при спукването на тръбата изригна гейзер и наводни аптека и няколко къщи, налягането там беше 6 атмосфери, а диаметърът на водопровода е ф300.

- Смяната на тръбите в целия участък от 200 метра колко седмици суша предвещава? 

- Зависи от фирмата, която ще работи, прогнозирам, че за седмица трябва да могат да приключат, но ще търсим начини да подаваме вода в този период. За нас е важно да се работи бързо и професионално.

 

 Източник: в.Струма


Популярни тагове

#1 От: АНТОН ДРАЧЕВ гр.Кресна - Пуснат на: 18/07/2016 17:42

Много професионално и грамотно дадено интервю, разбираемо за всеки, но ние в Кресна нямаме отговор на въпроси които ни вълнуват. Например; -Колко средства очаквате от "Околна Среда" за Асоциацията? Два милиарда и половина са средствата по програма "Околана Среда", областите са 28, което ще рече ,че Асоциациата може да се надява на около 80 милиона, ние във Кресна вероятно на осемстотин хиляди, пропорционално на участието ни в Асоциацията. При цена от 2/два/ лева,местният оператор ще реализира тези средства за 2 години. -Къде, как и какво се случва с реализираните приходи от увеличението на водата? Вие твърдите, че в Кресна при цена 39 стотинки предприятието е е нула на нула/видно е и от справка в Търговския регистър на публикуваните ГФО,/или няма средства за инвестиции във ВиК-инфраструктурата,напълно съм съгласен, но при заложено увеличение в асоциацията 4 пъти, бихме акумулирали средства които гарантирано ще влизат в нашата ВиК инфраструктура, нещо което никой в момента от Благоевград не дава отговор. На следващо място на вашия/държавен/ водопровод бяха построени 9 веца, каква е гаранцията ,че при асоциацията няма да се построят още два веца на общинският ни водопровод. E mail anton_drachev@abv.bg

#2 От: Запознат - Пуснат на: 18/07/2016 18:33

До Г-н Антон Драчев Уважаеми Г-н Драчев, ОП "Околна среда" в последния си програмен период до 2020 г. ще финансира само одобрени от Комисията апликационни форми за агломерации над 10 000 еквивалент жители. т.е. за Област Благоевград - само град Благоевград, Гоце Делчев, Разлог и Банско.

#3 От: Запознат - Пуснат на: 18/07/2016 18:41

До Г-н Антон Драчев Уважаеми Г-н Драчев, ОП "Околна среда" в последния си програмен период до 2020 г. ще финансира само одобрени от Комисията апликационни форми за агломерации над 10 000 еквивалент жители. т.е. за Област Благоевград - само град Благоевград, Гоце Делчев, Разлог и Банско.

Добави коментар: