Магаре да си в България

 

„Магаре да си в България, ето построиха им приют-луксозен, пет звезди, стари били, немощни, цял живот работели и сега заслужили достойни старини.

А ние не работим ли цял живот, не сме ли заслужили достойни старини да прекараме, сбъркана работа. Чужденците дето са дали пари за магарилника, явно повече мислят за животните, а не за хората. Ама има една приказка в нашия край, казва се – богаташи, надвили си на масрафа, значи,че като си спечелил много пари, правиш ,каквото си искаш!

Ето така се коментира в селските кръчмета в Баничан първия открит у нас приют за стари магарета.

В най-бедната страна в Европейския съюз  хората трудно приемат подобни проекти и чудатости. И признават, че не разбират смисъла на начинанието. „Ние си обичаме и магаретата, и кравите, и овцете и всичките  си животни, не по-малко от тия швейцарци дето построиха приютака. Но чак пък старчески домове да им градим, айде бе, улава работа, казват мъжете, седнали на чашка, която често ппият на вересия по тия села.

А иначе Баничан стана известно и спечели голяма реклама само за няколко дни, след като гръмна новината ,че тук заработи първият приют в страната за пенсионирани магарета.

Магарешкият старчески дом бе открит с водосвет и коктейл, с оркестър, веселба и хоро,  в чест на магаретата и проекта.

 

Приютът, който носи името „Долината на магаретата“, е разположен върху 250 декара площ, част от които вече са купени, а другите декари са предоставени на концесия от община Гоце Делчев на  българското представителство на швейцарската организация „Ветеринари в действие“ за срок от 10 години.

Българското подразделение на швейцарците е изградило наистина уникално съоръжение, състоящо се от три магарилника, пасища и необходимата инфраструктура, което може да приюти около 60 магарета, а при нужда капацитетът му бързо може да бъде увеличен до 200 дългоуховци.

„Паркът „Долината на магаретата” няма да има  статут на атракция. Той е затворен, но за предварително заявени групови посещения, най-вече от деца и ученици, винаги бихме се отзовали както той да бъде разгледан напълно безплатно, така и да разкажем за нашите идеи и грижи за възрастните животни, които от самото си раждане са работили непрекъснато. Наистина след пределната възраст, когато изнемощеят също като хората, те имат нужда от почивка и спокоен живот, каквато е и нашата цел. Магаретата в България са изчезващ вид, защото от съвсем ранна възраст собствениците им ги кастрират и по този начин се спира тяхното размножване“,  разказва  ветеринарният лекар Марио Дърпатов, който е един от водещите специалисти в Гоце Делчев и отговаря за магарешкия приют.

В момента в магарилника пенсия карат 17 магарета, които са дарени от стопаните си.

Организаторите разказват,че ако не са при тях магаретата, то  щели да намерят смъртта си в екарисаж или пък щели да бъдат заклани и може би изядени  под формата на кюфтета или кебапчета.

А в приюта ще бъдат под грижите на ветеринари, които ще им удължат живота и облекчат старините.

„В действителност ние се грижим за близо 217 стари магарета от общините Гърмен, Хаджидимово и Гоце Делчев, които на този етап се намират при техните собственици, но се надяваме един ден те да решат да ги доведат тук, при нас. Ние не ги купуваме, а ги приемаме като дарения, казва още д-р Дърпатов.

До момента  проектът за прокарването на инфраструктурата от старото село Баничан до приюта, както и построяването на помощни помещения и магарилници е глътнал около половин милион лева. А предстои строителство на лечебница, още помещения и разширяване на магарешкия санаториум.

Някои местни хора са щастливи от придобивката, защото 9 от тях са назначени като гледачи и така са намерили работа и препитание. Те са минали и курс на обучение при швейцарски специалисти.

 

Стремежът на “Ветеринари в действие” е да осигури дом за стари, немощни или ненужни магарета. Имаме и обучен мобилен екип, който предоставя безвъзмездно грижи за около 200 магарета в региона. Той трябва да проучи и установи стари магарета и в община Сатовча, които да бъдат доведени и настанени при нас“, казва още  ветеринарният лекар.

Когато започнало строителството на приюта, повечето от местните хора не вярвали,че това е магарилник. Мислели, че се шегуват с тях, признават, че очаквали да се изгради хотелски комплекс.

„Ама как да повярваш, че това са сгради за магарета, издигнаха се масивни, красиви къщи в типичния за района  възрожденски планински стил, с тикли и каменни покриви. С хубава дограма, измазани, греят, оградки, мостчета, абе блазе им на магаринята, коментират местните.

 

В приюта ветеринари ще правят педикюр на магарешките копита, защото това било важно за тяхното здраве и ще бъдат хранени със сено и дохранвани с ябълки и моркови.  Някои имали болести като артрит, но и за това ще получат специализирана медицинска помощ.

 

За чужденците това е желание да покажат на българите как трябва хуманно да се отнасяме към животните, но местните признават ,че искат първо към тях някой да се отнесе хуманно, пък после ще им дойде ред и на четириногите.

Дядо  Тома Шабанов живее близо до магарилника. Той също има в двора магаре и го приема като член на фамилията. Марко е още млад и силен, а дядото се е превил под тежестта на годините.  „Като остарее ще го дам в приюта, но ако може и мен да приемат с него, ще бъда най-доволен, смее се бай Тома.

А общинската управа в Гоце Делчев е доволна,че се е намерил инвеститор за оползотворяване на пустеещите земи. Освен това се надява магарилникът да стане и място за открити уроци на ученици,  да бъде атракция, която да привлече повече хора в региона и да се съживи селският туризъм.

А хората от околните села цъкат с уста на непонятното за тях магарешко селище и казват, че се надяват и в България някой да се погрижи за достойните старини на поданиците.

назаем от в.ТРУД-автор Светлана Василева 

 


Популярни тагове

Няма добавени коментари.

Добави коментар: