БРАНИМИР МИТОВ: СИМИТЛИ НИ ИЗБРАХА, НО ЛЮБОВТА НИ С ТЯХ Е ВЗАИМНА

Фокус: Г-н Митов, разкажете ни с няколко думи какво представлява „Нощта на театрите“?
 
Бранимир Митов: Нощта на театрите е едно събитие, което специално в България се организира във всички градове, където има театри. Идеята е на този ден всички да се съберем и да направим театрален маратон, който да обхване почти целия ден и почти цялата нощ. В рамките на това време се играят различни постановки, така че да може публиката да види на един път много представления, да се съберат много хора. Всъщност ако трябва да опиша с няколко думи какво е Нощта на театрите, то мога да кажа, че това е един празник. Аз съм изключително горд, че за втора поредна година Драматичен театър „Проф. Енчо Халачев“ се включва в тази инициатива. 
 
Фокус: Защо избрахте именно град Симитли?
 
Бранимир Митов: Истината е, че Симитли ни избраха, но любовта ни с тях е взаимна. Общинското ръководство в лицето на кмета Апостол Апостолов ни покани, тъй като миналата година мина прекрасно. И петте представления, които играхме тогава преминаха пред препълнена зала, затова отново решихме да повторим това което направихме миналата година, но естествено с нови представления. 
 
Фокус: Миналата година препълнени зали, днес наблюдаваме същото. Значи ли това, че метафорично казано българинът е огладнял за театър?
 
Бранимир Митов: Много зависи какво се представя на публиката и кои актьори участват в представленията, но специално за Симитли мога да кажа „Да“. Не трябва обаче да забравяме, че входът за всички тези представления е свободен и имаме много публика което ме радва. Специално за Югозападна България мога да кажа, че хората обичат театъра, разбират от това изкуство и пълнят салоните или поне така е в нашия театър. 
 
Фокус: Какви са най-честите трудности и проблеми, с които се сблъсквате при правенето на постановките?
 
Бранимир Митов: Нашата работа не е да отметнем едно-две неща и след това да ни бъде лесно. При нас трудностите започват още при избирането на подходящия текст при даден спектакъл, който ще се прави, следва подбора или така наречения кастинг на актьорите, които ще играят в даденото представление, в самия репетиционен процес също има доста трудности – подсигуряване на декор, реквизит и така нататък. Общо взето трудностите ни съпътстват до самата премиера, а понякога и след това. 
 
Фокус: И все пак имате доста талантливи актьори във вашия театър, особено детските школи. В тази връзка как успявате да възпитате децата в любов към театъра и театралното изкуство?
 
Бранимир Митов: Според мен за всеки театър от изключителна важност е това да има школи, тоест да учи младите да влизат в залата, да обичат театъра и най-важното да имат правилното поведение в залата. Това е основното. Дали от например 20 деца, които има на сцената 1 ще стане актьор няма значение. Има значение това, че те се възпитават в друг дух – не са пред компютъра, не са пред таблета, в кръчмите. Те идват в театралната зала гледат, слушат, реагират, тоест възпитаваме по някакъв начин бъдещето поколение, което за мен е важно. 1 човек повече в залата за нас е успех. 
 
Фокус: А защо трябва да работите с младите?
 
Бранимир Митов: Защото ако ние не работим с младите и гледаме само себе си след 10 години няма да има кой да влезе в театралната зала, което ще бъде жалко. В България винаги е имало театър и ще има театър, но дано да има и публика за този театър след 10, 20, 30 години. Това всъщност е задачата на тези театрални школи. Както виждате децата правят нещата с любов и истински вярват в това което правят. Докато един професионален актьор трудно вече прави това. Затова - „Да“, доставя ми удоволствие да работя с професионалисти, работил съм с доста големи актьори и то за доста сериозни представления, но за мен най-важното е да видя как едно дете израства – имам предвид когато те са дошли в началото на сезона и в края, който е май месец. Ти виждаш как това дете расте пред очите ти за часове, защото те репетициите не се всеки ден, а два – три пъти в седмица, но все пак затова време виждаш как това дете израства, започва да задава по-сложни и по-сложни въпроси, да го интересуват неща, които дори не си предполагал, че може да ги вълнуват. Така че залагам на младите. Знаете, че ние до скоро бяхме благоевградски младежки театър до преди да си отиде нашия учители проф. д-р Енчо Халачев, когато преименувахме театър на негово име. Лично в нашия театър наистина винаги сме залагали на учениците, студентите и въобще децата. Дори в театъра, когато имам възможност да вкарам деца от школите, винаги го правя. Може да е някаква малка задача, но е добре тези деца да израстват покрай големите актьори. 
 
Фокус: Има ли разлика между децата, които вземат участие в такива школи и останалите деца?
 
Бранимир Митов: Да и мога да ви дам пример. Миналата година едната група направи драматизация по разкази на Чехов. За да се подготвят за ролите си, тези деца изчетоха всичко, което е написал той и искам да подчерта, че говорим за деца 4 – 5 клас. Няма как едно дете на тази възраст да чете толкова много, освен ако не ходи не театър. Сега работим с голямата група от Благоевград „Ромео и Жулиета“ е мога да ви кажа, че те успяха да прочетат всички творби на писателя и то не просто да го прочетат отгоре, отгоре, а идват и задават въпроси. Аз ги виждам с техни връстници и мога да ви кажа, че гледат по друг начин нашите деца. Те имат самочувствие, но не такова изкривено, а самочувствие на можещи млади хора, които знаят какво правят. Много съм радостен и от факта, че заедно с кметът на Община Симитли Апостол Апостолов имаме възможност да работим именно с малките деца.
 
Фокус: Всъщност вие в Симитли водите театрална школа. Разкажете ни малко повече за дейността и най-важното има ли още свободни места за желаещи?
 
Бранимир Митов: Започвам с това, че групата е запълнена, защото има един максимум, който е от 15 деца. Ние не бихме могли да работим с по-големи групи, защото чисто физически няма да може да им дадем необходимото внимание. За нас е важно след всяка репетиции всички деца да излизат по-мотивирани, да виждат че им се обръща внимание, че се работи с тях. Когато са 20, 30, 40 деца просто това е някакъв бизнес, който аз обаче не разбирам. За школата в Симитли мога да кажа, че я създадохме по покана на Народно читалище „Св. Климент Охридски“. Проведохме разговори с кмета Апостол Апостолов, с които се разбрахме за точните параметри, по които ще работим. Мога да ви кажа, че тук в Симитли имат топла зала за разлика от доста други места. Като цяло в Област Благоевград са много малко читалищата, които са отоплени. Относно реквизит, костюми и така нататък изцяло общината в Симитли поема разходите, както и тези за път, фестивали и така нататък. Наистина се надявам, че в бъдеще ще продължим да работим заедно и дано някои ден децата, които сега са част от школата в Симитли да дойдат и те да са тези, които ще правят Нощта на театрите. Надявам се, че ще продължат да работят с малките. Това ни е нашата цел. В една от постановките, които изиграхме в рамките на театралния маратон в Симитли – „Предложение“ едно от главните действащи лица е едно страхотно дете от града, което идва обаче в школата в Благоевград – Яна. С нея догодина ще се готвим за НАТФИЗ. Тя наистина е едно много кадърно дете. Изобщо в цялата област има доста талантливи деца. Това са моите впечатления, базирани на работата ми с деца не само в Симитли, но и в Гоце Делчев, изключително много работим в Петрич, Сандански. Всъщност единственото място, където нямаме школа е в Кресна. Навсякъде играем и на всякъде има погледи на деца, които търсят нещо ново и ново. Да, театърът не е ново изкуство, но при нас плюсът е, че всяко представление е за първи път и децата се радват. 
 
Фокус: Защо в Нощта на театрите в Симитли избрахте да представите 5 представления?
 
Бранимир Митов: Защото са нови. Миналата година играхме съвсем други 5 представления. Все пак ние като капацитет сме ограничени от към представления, тъй като сме частен театър. Можем да правим по 2 – 3 нови заглавия на сезон. Това което беше ново за тази година го вкарахме в театралния маратон, който се случи в Симитли. 
 
Фокус: А планувате ли в бъдеще да представите ако не всички 5 представления, то поне част от тях отново в Симитли?
 
Бранимир Митов: Школата, която е към Читалището в Симитли ще неправи представяне не само в град Симитли, но надявам се и в Крупник, Полето, където също има хубаво читалище, което е отоплено. Идеята ни е по този начин и там да видят какво работи, с какво се занимаваме, защото част от тях не са от Симитли. Те пътуват от Черниче, Крупник, Полето. За нас е важно и там да могат да ги видят техните връстници, да им се порадват. След една седмица отиваме на фестивал. Общо взето нещата се движат при нас в положителна посока. 
 
Интервю от предаването  „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ - Радио „Фокус“ - Пирин
 


Популярни тагове

Няма добавени коментари.

Добави коментар: