Най-отровните змии в България и какво да правим, ако ни ухапят

пепелянка
Най-отровните змии в България и какво да правим, ако ни ухапят

През летния сезон змиите са най-активни и вероятността да попаднем на тях се увеличава. Появата на змия би предизвикала панически страх у повече хора, а малко са наясно как да реагират. Страната ни е на едно от първите места в Европа по змийско разнообразие. В България се срещат 17 различни вида змии от 4 различни семейства. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, котешка змия и вдлъбнаточел смок, остромуцунеста усойница и каменарка (наричана още аспида). Вижте едни от най-отровните змии в България Пепелянката (Vipera ammodytes) Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е средна по големина отровница. Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) - от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Среща се по скали и сипеи, но също и по поляни и храсти. В горещите дни влиза във водата, за да се поразхлади. Усойницата (Vipera berus) Усойницата има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с характерни тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или Х-образна форма. В България се среща в планинските райони, най – често на над 800 м.надм.в. Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignatus) Вдлъбнаточелият смок е вид едра змия от семейство Смокообразни. Достига до 2 метра дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България е дълъг 157 см. Окраската на гърба варира от тъмно до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Вдлъбнаточелият смок е много пъргава змия, която при опасност бърза да се скрие. Ако не може да избяга, става агресивен, яростно съска и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайкипредната част на тялото си, подобно на кобрите. Отровата му не е опасна за човека, както и за други едри животни. Среща се в Южна България. Котешка змия (Telescopusfallax) Котешката змия е вид змия от семейство Смокообразни. Достига обикновено 70-80 cm, максимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка. Степна усойница Степната усойница е вид змия от семейство Отровници. Обикновено достига до 55 см. Дължина, но са известни екземпляри с дължина до 80 см. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и ниско разположената ноздра. В България са намирани общо 4 екземпляра. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания. Аспида Аспидата наричана още каменарка, е вид змия от семейства Отровници. Обикновено аспидата достига дължина 60-65 см., в редки случаи до 85см. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женскте. В България са открити само 2 екземпляра. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба от тази на усойницата. Когато се говори за каменарката се ползва често названието "аспида", което не е правилно - названието "аспида" го има само в България и е резултат от псевдо-научни твърдения. На английски тази отровна змията е известна като Аsp или European asp (Аsp viper) т.е. на български трепетликова отровница. Аспидовите змии са съвсем друго семейство, което няма представители в България - това са мамби, кобри, тайпани и т.н.

При ефективните ухапвания, свързани с инжектиране на отрова, най-важното е да се запази спокойствие. Ако човек е притеснен, тогава сърдечният ритъм се покачва, а това спомага за по-бързо разнасяне на отровата.

Най-важното е пострадалият веднага да бъде откаран в най-близкото медицинско заведение. Ако пътят до там е повече от половин час, сложете го да легне и обездвижете ухапания крайник, за да се забави разпространението на отровата. Може да се фиксира потърпевшият крайник с летва, пръчка и бинт, с цел обездвижване, като при счупване.

Обезопасен по този начин, крайникът може да остане не повече от 2 часа.
Противопоказно е и да се използват турникети. В краен случай се допуска да ходи, но при чести почивки - спокойно, без да бърза и да натоварва организма.

Стигне ли се все пак до ухапване, добре е да се види часът на инцидента. Това ще помогне на лекаря да контролира отравянето. След инцидента се свалят всякакви пръстени, гривни, колиета и бижута по тялото. Причината е, че бързо развиващият се оток ги превръща в източник на болка. Проверява се как диша пострадалият, трябва да се ликвидира възможността да се задави от собствената си слюнка.

Ако има възможност да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, за да се идентифицира. Не трябва да се прилага противоотрова на полето. Раната от ухапването да не се бърка и реже. Да не се смуче, защото и един кариес да има в устата на този, който ни помага, или малка раничка, това означава, че вече ще има двама поразени от отровата. Не се дават напитки, лекарства или успокоителни на пострадалия. Ледът върху раната разнася токсините.

Коментари към новината

Още новини от Здраве