Туристическият потенциал на Югозапада дебатираха в Банско

Туристическият потенциал на Югозапада дебатираха в Банско

 Перспективите за развитие на туризма в Югозападния регион се обсъждат в Банско на двудневен форум под председателството на областния управител на София Николай Пехливанов.

 Акцент на дискусиите по време на срещата е туризма в района - плановете за развитие в ключовите за страната Рила и Пирин, както и бъдещoто влияние върху привличането на нови групи посетители благодарение на новоразкритите археологически обекти, сред които античният град Хараклея Синтика, при местността Рупите в община Петрич.

Заседанието в Банско бе открито от  областният управител на Област София Николай Пехливанов, който е и председател на Регионалния съвет.

„Стратегията за развитие на туризма в Югозападния регион трябва да обединява отделните населени места, надграждайки усилията им на местно ниво. Общата им политика ще даде възможност за правилното позициониране на туристическите обекти, както и за развитието на нови пазари“ коментира Пехливанов и допълва: “В контекста на сближаването на България със страните от Западните Балкани е необходимо да идентифицираме възможностите на региона за привличане на туристи не само от активните към момента страни като Македония и Сърбия, но и останалите от групата.“

Според кмета на Банско Георги Икономов, който е и основен инициатор на създаването на туристически район Рила – Пирин, амбициите не трябва да спират до близките и познати за страната ни пазари, а е време да се създадат нарочни маркетингови инструменти, с които да се таргетират по-далечните географски зони, в това число Близкия Изток.  

“Заедно с включилите се 23 общини на 17 юли предстои да проведем общо събрание и окончателно да структурираме организацията, за да пристъпим към фактическото изпълнение на целите - формиране на регионални туристически продукти, маршрути и атракции и последващо разработване и прилагане на маркетингова стратегия за създаване на общ бранд на туристически район Рила - Пирин.”, допълва Икономов. По думите му бъдещото развитие на региона зависи от поредица решения, сред които разплитането на казуса с изграждането на втора кабинкова въжена линия в ски зона Банско, очакваното изграждане на второ голф игрище и развитието на ски зона Добринище. Голямата ножица в сезонността се затваря постепенно – Банско все повече се доближава до съотношение 1:3 между летни и зимни туристи, което ще може да го класира като средностатистическа целогодишна европейска дестинация. От ключово значение за развитието на тази тенденция е да се продължи с обогатяването на събитийния календар. 

Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН доц. д-р Людмил Вагалински, който е и ръководител на разкопките в Хераклея Синтика, представя постигнатото до момента от археологическия екип.

„От 2011-а година, когато стартирахме активно разкопките, до днес виждаме поредица от положителни ефекти върху туризма в общината. Хераклея Синтика е най-старият град в Югозападна България – датира отпреди близо 2350 години. Това е единственият древен македонски град, открит на наша територия. Селището е много добре запазено и се намира на границите на три държави, като разполага с инфраструктура, минерален извор в рамките на самия обект и лежи на територията на две реки и две планини. В община Петрич сме на път да покажем, че населено място с такива характеристики може да печели от туризъм благодарение на съчетанието от редица фактори като археологически разкрития, запазени живи населени места, музеи и туристически обекти. Това ни позволява да развиваме културен, поклонически и планински туризъм и да повишим значително посещаемостта в района - от 200 души на месец през 2015 г. до 2000 посетители за април и май тази година.“, казва доц. д-р Вагалински.

Сред останалите теми, които ще бъдат включени в дискусията, са трансграничното сътрудническо и европейската перспектива за страните от Западните Балкани, както и изпълнението на Оперативните програми за развитие на селските райони.

 

 

 

 

Коментари към новината

Още новини от Туризъм