Днес църквата почита "Свети Дух"

Православните християни почитат на 51-ия ден след Възкресението Христово, Светата Животворна Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Християнският празник винаги се пада в деня след Петдесетница.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво - плодоносно, създаващо добри плодове. Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност.

Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения.

В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по Земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.

В народните поверия се казва, че от този ден започва т.нар. Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората. Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и прогонени.

Домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие, здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч.

Пелинът и ореховата шума трябва да се оставят до края на седмицата, за да се предпазим от болести през лятото. Вярва се, че който се разболее през тази седмица, трудно ще оздравее.

Жените през този ден не трябва да перат или предадат. Забранено е и спането на открито, за да запазим здравето си през летните месеци.