Днес е Коледни Заговезни,от утре почват постите

 На 14 ноември са Коледните Заговезни – последният ден, в който може да се яде месо преди 40-дневния Рождественски пост (Коледни пости). По българска традиция в нощта на Коледните заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб.
Стара традиция е точно на Коледни заговезни да се заколи голяма кокошка или пуйка, която се приготвя със зеле, правят се още пълнени чушки с много мазнина. След вечеря стопанката на къщата изтрива дървената лъжица, с която е готвила, в пепел или пясък, за да може след това, всичко, което бърка с нея да бъде постно.

Преди Коледа вярващите християни постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Иисус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребява без сряда и петък.
На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари). Постите траят 40 дни – от полунощ на 14 ноември до 24 декември – Бъдни вечер.
Периодът се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденските пости), и се спазва от всички православни християни.
Изключение от Коледните пости се прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, които могат да консумират мляко и млечни продукти.

Според църквата обаче “пост телесен без пост духовен” не допринася за спасението на душата. Постенето не е самоцел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние, изповед и вземане на причастие, то се превръща просто в диета.
“Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?”, пита св. Анастасий Велики.

Основната цел на поста е като потискаме страстите и желанията на плътта, да възстановим нарушената хармония в душата. Човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните си прегрешения и да търси опрощение.