Нелегална сеч в националните паркове "Пирин" и "Рила"

Над една четвърт от дърводобива у нас е незаконен. Природозащитници призовават за спешни и категорични мерки.

Количеството на незаконно добитата дървесина у нас продължава да е притеснително високо, сочат данните от публикувания днес доклад WWF. Според анализа нерегламентираният дърводобив в България за периода 2018-2022 г. все още е между 1/4 и 1/3 от размера на официално добитата дървесина. Нещо повече, оказва се, че половината от привидно законния дърводобив е извършван при нарушения на законите за горите, околната среда, биологичното разнообразие и защитените територии. По оценки на специалисти нелегалната сеч генерира скрити приходи от над 100 милиона лева годишно.

За една усреднена година той възлиза на 1,7 милиона кубика от официално регистрирания добив. Данни за незаконна сеч, макар и в малък размер, имаме дори от трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, коментира Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство и съавтор на анализа.

Една от предпоставките за злоупотреби в горите е недостатъчният брой служители, ангажирани с тяхната охрана, смятат специалистите. В момента с тази отговорна задача се занимават малко над 3000 души в цяла България. През последните години броят им постепенно намалява. Продължава да спада и делът на средствата, които държавният бюджет отделя за управлението на горите. Друга сериозна предпоставка за незаконен дърводобив е свързана със социалното неравенство и нивото на хронична бедност у нас. Цената на дървата за огрев се увеличава, а броят на домакинствата, живеещи в трайна бедност е намалял минимално за последните пет години. Това оказва допълнителен натиск за ползване на незаконно добита дървесина. Всъщност потреблението на дърва за горене от населението е и най-голямото перо в баланса на дървесината, пише още в доклада. По данни на агенция „Алфа рисърч“ за 2021 г. 957 463 домакинства са закупили по 5,166 куб.м дърва за огрев или общо близо 5 млн. куб.м.
Не на последно място докладът определя контролните механизми върху добива и търговията с незаконна дървесина като слаби. Независимо от сериозния интерес към темата, гражданите не проявяват активност и не допринасят в борбата срещу нелегалния дърводобив, а съдебната система страда от хронични проблеми като липсват целенасочени стъпки за тяхното преодоляване, отчитат авторите на анализа.