Немезида от Хераклея Синтика разказва своята история

ЧЕТИРИТЕ ЧАСТИ ОТ НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩАТА ОБРОЧНА ПЛОЧКА НА НЕМЕЗИДА, открита при разкопките в Хераклея Синтика, вече са събрани в едно. След консервация и реставрация в лабораторията на Националния археологически институт с музей при БАН мраморният барелеф, посветен на богинята на справедливото възмездие, днес бе предаден в Историческия музей на Петрич от откривателя – ръководителят на разкопките в античния град край Рупите проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). В същия музей се пазят и останалите знакови артефакти от обекта. Сега в Петрич ще може да бъде изложена и най-интересната находка от единственото проучено светилище на Немезида на територията на България.

Тази оброчна плочка е важна и защото дава информация за драматичните събития, разиграли се в Хераклея Синтика в края на IV в. сл. Хр. Тя неслучайно е намерена на части (и не всички са открити) – малко преди разрушителното земетресение, сринало града след 388 г., светилището е било атакувано, най-вероятно от християни. Това се е случило след публикуването на прословутия Солунски едикт (380 г.) , наложил християнството (и Никейския символ на вярата) за държавна религия на територията на империята, все още населена преобладаващо с езичници.

Археолозите и реставраторите са единодушни – въпросната плочка, както и останалите артефакти от светилището на Немезида в Хераклея Синтика, са били натрошени през античността нарочно, с фокус върху лицето на богинята, закрилничка на онеправданите, но и на гладиаторите – а нали тъкмо на арените са загивали в мъки християните през предишни периоди, когато са били преследвани заради вярата си... Вероятно трусът е сринал сградите наоколо буквално дни след атаката срещу светилището. Дали оцелелите са го приели като наказание, пратено от разгневената Немезида?

Може би това е изострило допълнително конфликта между християните и езичниците в Хераклея Синтика. Защото култът към Немезида е имал дълготрайни корени там, подсказва и надписът на реставрираната плочка. Епиграфът гл. ас. д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Кл. Охридски“) разчете няколкото запазени думи на старогръцки: „…посвети, както беше обещал в молитвите си…“. Името на човека в началото на изречението не е запазено, но е ясно, че става дума за благодарствена формула. Тя е била използвана, когато хората са се молели на Немезида да накаже враговете им и дочаквали възмездието да ги застигне.

Върху най-големия запазен фрагмент от оброчната плочка (с различен от останалите части цвят заради престоя на открито, извън светилището) богинята държи везни и е стъпила върху полегнала фигура – вероятно на момиче, символизиращо враговете на Римската империя и греховността, а наоколо са показани гладиаторски атрибути – шлем, мечове, тризъбец. Според проф. д-р Вагалински по изработката и повтарящата се иконографска схема на изображението може да се съди, че тази плочка е била изработена в същото местно ателие като останалите, открити на парчета при разкопките. Светилището на Немезида е единственото от 15-те верижни помещения на форума в Хераклея, чието предназначение е установено със сигурност. То е функционирало през ІV век, но откритите в него оброчни плочки са били създадени в предходното столетие, коментира в изследванията си проф. Вагалински. Вероятно са били пренесени от предишно светилище на богинята, пострадало при вражеското нападение в края на ІІІ век.