Ще се снима филм по книгата „Живот в скалите“ на писателката Мария Лалева

Любимият автор на България обобщава, че за нея 2023 година е година на работа,  в която е обърнала внимание на третия си роман. Очаква се той да излезе през май/юни 2024 г. Завършила е и сценария по първия си роман -"Живот в скалите", което означава, че се планира и заснемането на филм по него. 

"Пет години след като съм я издала, реших да я прочета тази книга и седнах да подготвя сценария. Вече се водят разговори с български режисьор и ако имаме финансиране, ще снимаме следващия октомври или ноември. Особено е вълнението. Дори когато пиша, си представям лица. Представям си актьор, който би изиграл ролята. Сега, докато пиша сценария, чувам музика, вятър, виждам монтажни връзки. Изнервям всички, коментирайки че искам дъжд, морски сняг... Сега ще ви издам и една тайна - разговарях с Румен Бояджиев - син, който каза: "Няма кой друг да напише музиката за този филм, аз съм". Ние сме приятели отдавна". 

Мария Лалева споделя, че нейният екип по филма ще бъде от съмишленици. 

"Да усетим онази дозирана мистика и красива картина, която да преведе емоцията. Искаме да направим филм, в който всичко да е красиво и в който българинът да не е смачкан и да не му се случват неща, които да го превръщат в престъпник"

Светът в момента се отърсва от старите си матрици, смята тя. Сравнява го с черна локва, в която пускаш бистра вода, първото, което изплува е чернилката. Тези процеси са крайно необходими. 

"Нека ни поболи малко. Нека да видим преекспонирани тъмните страни в себе си, за да ги приемем и да започнем да ги лекуваме. Ако не ни заболи, няма да идем на лекар и да разберем, че лекарят сме ние. Ако някой те нарани, предаде или изостави, това е най-хубавото, което се случва в живота. Трябва да се отдръпнеш и да погледнеш ситуацията отстрани, за да разбереш, че това, което ти е причинило болка си ти. Ти си го извикал на пътя, за да видиш къде боли". 

 По думите ѝ, ние не вярваме в доброто в нас, в светлината в нас. 

"Едно зрънце светлина да има, аз го каня да разговаря с мен. Тогава се получава взаимно доверие". 

Когато видят "Живот в скалите" на екран, това ще бъде част от пътя на зрителите. Мария Лалева извървява своята, пишейки го. 

"Правилото ми е да играя честно в живота, да пиша честно, да се усмихвам честно и да плача честно. Ако екипът усети тази емоция и честност, ще се справим. Нещо, което книгата ми постигна. Като отидат да гледат  филма, нека зрителите си кажат: "Аз съм великолепен". 

С третия си роман, Мария Лалева се докосва до по-социални елементи

"Пак ще бъде приказка за това през колко огън минаваме като човеци. Колко неща трябва да изгори той у нас - колко затвора, модели, които не са наши, всички ограничения и тогава да видим колко сме единни всъщност, за да бъдем по-красивата представа за себе си". 

Казвайки единни, споделя, че е била на протеста на културните дейци преди седмици. 

"Първото, което трябва да се случи, е да спрем да делим хората, създаващи изкуство на популярни, касови, елитни. Когато си проявил смелостта да използваш таланта си, твоята отговорност е огромна пред хората, които след това ще се потопят в него, защото всичко това е енергия. Ако тази енергия е наситена с надменност и разделение, с онова чувство за превъзходство, хората се отдръпват. Времената са такива, че хората имат нужда да се хванат за нещо красиво и хората на изкуството са тези, които имат готовността да подадат ръка. Същото е и в образованието, и при учителите..." 

Хората са бомбардирани от усещането, че нищо не зависи от тях. Тук идва задачата на човека, който създава изкуство, без значение дали е книга, филм, сериал, картина. 

"Посочи раната, дай лекарството. Ние трябва да сме лека. Аз не се наричам писател. Това е титла, която дава читателя. Аз просто пиша книги. Стремя се думите да имат точния смисъл. Когато кажеш болка - наистина да е болка. Когато кажеш любов - наистина да е любов. Да върнем на хората смисъла на думите, защото те не вярват нищо. Не вярваме в думи като дълг, достойнство, чест. Хората не вярват, че тези  думи вече имат съдържание. Да не говорим за думи като "идеал" - нещо, за което преди 100 години само хората са умирали. Това е отговорността на всеки, който борави с думи. Трябва да върнем смисъла на думите". 

Идеалите на Мария Лалева са "съвсем човешки". Обича Човека като замисъл. 

"Човекът ми е идеал. Това, че човекът може да създава вселени, изкуство, деца. Това не е ли образ и подобие Божие? Всъщност човекът е творец. Той чете, плаче, радва се. Той е кълбо от чувства. Точно тях обожавам, когато ги срещна". 

Тя споделя, че носи отговорност само за това как се чувства сега. 

"Празниците ни са почти еднакви. Всеки иска да е красиво, да даде. Празниците затова са хубави, защото тогава се раздаваш. Тогава искаш да направим нещо за другия. Живеем в такива времена, в които колкото повече празници имаме, толкова по-добре. Нека българина не го слагаме само при ракията, киселото зеле и суджиците на маса. Не е вярно. Виждам хората какво купуват по магазините. Ако видите по улиците, всеки е взел нещо лъскаво и красиво. Той иска да създаде красота около себе си, да му е опакован красиво подаръка и очите на детето да светнат!" 

 dir.bg