Pеставрират иконостаса и колоните на храма в Гоце Делчев

С европейски средства реставрират иконостаса и колоните на храма “Успение Богородично” в град Гоце Делчев. Ще бъдат обновени също балкона и покрива на червата.  Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в центъра на град Гоце Делчев, насред централната градска градина.

Припомняме историята на този красив храм.
Решение за построяването на този внушителен храм в махалата Варош се взема още през 20-те години на XIX в., тъй като единствената по онова време действаща черква в града – „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“ не успява да покрие всички нужди на нарастващата българска християнска общност в Неврокоп. Позволението за строеж е дадено през 1830 г., а градежът започва в 1833 г., но скоро е прекъснат поради разразила се в града чумна епидемия. След нейното преминаване строителството е подновено. Храмът е осветен в 1838 г., но довършителни работи продължават до 1841 г.
През втората половина на XIX в. черквата попада в центъра на споровете между привържениците на Цариградската гръцка патриаршия и Българската екзархия. В крайна сметка построеният от българите храм е присвоен от патриаршистите, към които са числят власите (преди това същите биват поканени от българите да се заселят в града), циганите, малка част от българите – гъркомани и няколкото гръцки семейства в града. По тази причина, след признаването на Неврокопска епархия към Българската екзархия в 1894 г., през 1904-1907 г. българите – екзархисти си построяват нов митрополитски храм – черквата „Св. Св. Кирил Методий и св. Пророк Илия“, която се намира в близост до „Успение Богородично“.
Възрожденската черква „Успение Богородично“ е включена под ведомството на Неврокопската българска епархия след Междусъюзническата война (1913 г.), когато епархийският център Неврокоп попада в българска територия, а гръцкият владика е изгонен.
Днес черквата е действащ православен храм и е със статут на паметник на културата с местно значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черква „Успение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида на изток и притвор от запад. Централният кораб е разделен от страничните посредством пет двойки колони. Първоначално притворът е бил открит, а на южната стена е имало навес. Впоследствие църковната сграда претърпява известни преустройства. През 1904 г. към западната фасада е пристроена камбанария. По-късно, откритият притвор (нартекс) е зазидан, а в първото десетилетие на XXI в. и навесът от юг, при което западната му част е преустроена в параклис.
Църквата има масивен градеж, като е изградена от последователни редове камъни и тухли. В зидарията са използвани и късноантични архитектурни елементи – капители и колони от раннохристиянски храм.

Иконостасът е дъсчен, но е допълнително обогатен с красиви дърворезбени елементи: царските двери, кръжилата и колонките около царските икони, рамката на „Убрус“ и най-отгоре – венчилката. Майсторски резбовани са владишкият трон и проскинарият. Голяма част от иконите в храма са рисувани в периода 1846-1862 г. от Димитър Молеров, представител на Банската художествена школа. Повечето от малките иконостасни икони са дело на Серги Георгиев от Неврокоп. Другата част са творение на неизвестен много добър зограф.