Разлог се поклони, положи венци и цветя пред паметника на Апостола

Община Разлог посвети с преклонение церемония по полагане на венци и цветя по случай 187 години от рождението Васил Левски - Апостола на свободата.
На площад „Преображение“ в Разлог, пред паметника на Апостола на свободата, градът се събра да отдаде почит.
????????Старт на церемонията даде химнът на Република България, а две разложки деца застанаха страж на паметника, рецитаторите и водещите Кристиян и Райна прочетоха любими стихове за непрежалимия Левски.
Със своето есе „Моят Левски“ дългогодишната учителка Цонка Мишкова припомни делото на Васил Левски.
„Пред теб съм, Апостоле! - се обърна тя развълнувано към безсмъртния син на България. - Днес, пред паметника ти, въпросите към теб са повече от отговорите. А отговорите са по-страшни от въпросите. И си мисля, за да мине човек през Кривините, откъдето ти мина някога, Дяконе, за да връзваш краищата на дрипавата робска черга на България, отново трябва, трябва кон...Може би, на кон си дошъл и в моя град, за да основеш комитет за тайна борба с поробителя. Ти ходеше от керемида на керемида, от навес на навес, да търсиш българи, да им светиш в душите и да ги правиш мъже.
Но малко, много малко ни каза ти за кривиците, които носим. Бил си пестелив на думи, а силен в делата. Бил си пестелив и всичко си записвал в тефтерчето си, дори сухия залък, който си ял... за да знае народът какво си вършил.Страшно огледало е това твое тефтерче за всяка политика и за всяка власт, които дойдоха след тебе.
187 години стоят между теб и мен, но въпреки това аз питам:
Има ли те днес, Апостоле? ... Коленича в минута мълчание, поставям стрък цвете пред паметника ти и моля Бога на разума да те изпрати пак при нас – теб, Левски – МЯРКАТА!“ – е малка част от вдъхновените слова на Цонка Мишкова, която положи роза пред паметника на Апостола.
Венци и цветя положиха кметът на община Разлог Красимир Герчев, председателят на Общински съвет адв. Иван Димитров, кметовете по населени места и от името на Исторически музей – Разлог, НЧ „15 септември 1903-1909 г.“, Домашен социален патронаж, Защитено жилище с физически увреждания – Долно Драглище, Дом за стари хора, Защитено жилище с интелектуални затруднения, Център за обществена подкрепа, Център за социална интеграция и рехабилитрация, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, Център за настаняване от семеен тип, политически партии, организации и признателни граждани.
През цялото време малкото момче-страж на паметника беше с тържествено вдигната ръка и козируваше, докато всички поднесат своите венци и цветя в знак на признателност.
Защото, както го каза учителката по литература Цонка Мишкова,
„Ти, Апостоле, си давал и продължаваш да даваш и днес упованието, което като религия крепи вярата, че все някога човечеството ще оздравее от болестта, наречена „накърнена справедливост“.