Шенген маха бариерите към Гърция, тапите остават
Автомобили, автобуси и камиони минават без проверки на границата от Нова година
Фуния се изсипва от двете посоки на тесния мост в буферната зона на Кулата-Промахон
Засилени проверки в 30-километровата зона
Бариерите, оградите и легналите полицаи на граничния пункт Кулата ще бъдат махнати. Остават само празните будки за контрол, между които автомобилите ще минават само с ограничена скорост до 20 или до 30 км/ч.
Познатите ни опашките от 10-15 километра ще изчезнат, но тапи пак ще се образуват, защото потоците от ТИР-ове, автобуси и автомобили от магистралите в България и Гърция ще се изсипват на тесния мост при Промахон.
Така ще изглежда преминаването през най-големия граничен пункт Кулата-Промахон от 1 януари 2025 г., ако на 12 декември страната ни бъде приета заедно с Румъния за пълноправен член на Шенген, разказаха пред “Труд news” служители на пункта.
Няма да се извършва вече спиране на всяка един и автомобил, автобус или камион и няма да проверяват документите на пътуващите хора и стоки. Сградите на този и другите гранични пунктове с Гърция обаче остават. Те няма да бъдат разрушавани, както е правено преди години в държавите-членки на Шенген. Споразумението позволява на страните да въвеждат граничен контрол до 6 месеца и такъв вече действа на места в Западна Европа. Затова на някои пунктове, където вече няма постройки, могат да се видят фургони, палатки или сглобяеми халета, където се правят проверки на пътуващите.
За българските туристи на практика, ако тръгнат от София към Гърция идното лято на море, първото неприятно препятствие по пътя ще бъде Кресненското дефиле. Заради колчетата и ограничението на скоростта и изпреварването, там ще бъде мястото на първата сериозна тапа. Втората е на тесния мост в буферната зона, а третата - при пунктовете за пътна такса.
Шенген обаче не означава край на контрола и проверките, обясниха ни граничарите. На 30 км от пункт Кулата и в двете посоки - приблизително до градовете Сандански у нас и Серес в Гърция действа така наречената зона за засилени проверки.
Там ще действат патрули на граничните полицаи, които по метода анализ на риска ще спират автомобил, камион или автобус и да проверят документите на рискови граждани. Мобилни групи на Агенция “Митници” също може да спира ТИР-овете за проверки на стоките. Такава практика вече има на двата моста и на ферибот “Оряхово” към Румъния.
Край гишетата за пътна такса в Гърция и на други места, където колоните си движат по-бавно, продължават да снимат камери, записите от които също ще помагат за работата на граничните власти да идентифицират контрабандисти на цигари и алкохол, трафиканти на хора и на наркотици.
Ничия земя - ничия отговорност
Мостът на Кулата тесен заради Студената война
Мостът на Кулата-Промахон е строен миналия век по време на Студената война и най-вероятно целта на проектантите му е била да е тесен и не много здрав, за да не минава по него тежка военна техника. Тази година през август комисия от представители на различни институции от наша страна направиха обследване на мостовото съоръжение, за да проверят в какво състояние е. Засега няма компрометирани участъци, но за да се изгради нов мост трябва да има специална спогодба между България и Гърция, защото съоръжението е гранично, намира се в буферната зона или в ничията земя между двете държавни граници.
От 2007 г. след приемането на България в ЕС, страната ни и Гърция можеха да кандидатстват за общо финансиране на един здрав и широк мост поне с по три ленти в двете посоки, но и до ден днешен това не се случва.
Шенген дава надежди на Пиринския край
Превозвачи очакват да спестяват до 240 евро на ден
Засилва се конкуренцията в туризма
Новината, че на 12 декември се чака решение за вдигане на бариерите към Гърция, предизвика истинска еуфория в социалните мрежи и живеещите в Пиринския край. Хората започнаха да се поздравяват като на празник, въпреки че още процедурата за прием не е приключила.
Още отсега по няколко семейства се уговарят, че след 1-ви януари ще отидат колективно до близки градове в Гърция на “едно свободно кафе”. Някои признават, че падането на границите е било мечта на техните родители.
Местният бизнес възлага огромни надежди, че това ще доведе до икономически подем за региона. Няма да има вече препятствия за търговията, очаква се рязко да се увеличи потока от туристи, както от българи и гърци, така и от другите страни от ЕС - на първо място румънците.
А най-доволни са транспортните фирми, чийто тирове вече няма да изпускат фериботи в Гърция, както и срокове на доставки. Отсега превозвачите правят сметки колко ще спестят на ден и го докарват до около 240 евро. Но засега се въздържат да кажат дали това ще доведе до поевтиняване на доставките, а оттам и до по-ниски цени в магазините.
Безспорно е обаче, че свободното минаване на границата с Гърция ще доведе до отлив на туристи от Черно море, казват туроператори. Ако сега хиляди българи са искали ваканция в Гърция, но са се отказвали заради километричните опашки, то сега се очаква отприщване на голяма вълна от нашенци. Гърция е предпочитана заради по-добрата храна и обслужване, а предприемачите по родното море трябва сериозно да се напънат да вдигнат нивото, ако искат да задържат летовниците си.
Гърците от Северна Гърция също не крият задоволството си от влизането на България в Шенген. За тях това означава повече туристи и пари. И очакват, че ще има инвестиции в посока подобряване на инфраструктурата в граничния регион.
Бариерите по пътя към Гърция ще паднат и на другите пунктове, които свързват България с южната ни съседка. И там общините очакват сериозен икономически подем за региона и по-голям инвеститорски интерес.
Чакат ни най-малко 2-3 трудни години по пътя към Гърция
Недостроената магистрала „Струма“ ще се задръсти още
Пътната инфраструктура в Благоевградска област ще се превърне в проблем и изпитание за огромното натоварване, което се очаква, ако от 1 януари влезем в сухопътния Шенген.
Реално магистралата “Струма”, която винаги е наричана Пътя на парите, не е довършена, а това ще води до задръствания по пътя за Гърция. Колони са често явление на кръговото край Благоевград, след това при възел Симитли, следва и най-тежката част Кресненското дефиле. Заради непрекъснатите жалби и дела от страна на Зелените са пропуснати десетки години тази инфраструктурата да е готова.
Работи се по Източния вариант за изнасяне на едното трасе на магистралата в Кресненското дефиле високо по билото, а другото да остане в дефилето. Сроковете обаче непрекъснато се променят, едни казват, че ако стриктно се спазват процедурите напълно е възможно до 2027-2028 година да се приключи и магистрала Струма да е цяла. Но при липсата на стабилно правителство не е ясно дали това няма да доведе до поредното забавяне.
За по-бързо плащане на пътната такса
Безплатно устройство за таксуване на магистралите в Гърция
Голяма част от пътуващите редовно за Гърция българи, които имат имоти там, или ходят на почивка почти всеки уикенд знаят за устройството, което им спестява реденото и чакането на опашки по пунктовете за тол таксите. То се поставя на предното стъкло и осъществява радиосигнал със станцията. Така прави връзка с бариерата на един от коридорите и тя се вдига автоматично, като не е нужно дори да спирате, а просто да намалите и преминете. Устройството се доставя абсолютно безплатно до България от водеща гръцка куриерска услуга за експресна доставка в Гърция Geniki Taxydromiki. Важно е да се знае, че пратката е освободена дори от такса доставка до адреса ви в България. Може да бъде поръчано от всеки, дори без да има данъчен номер в южната ни съседка.
Услугата EgnatiaPass може да се използва в цялата платена пътна мрежа в Гърция. Ако сте частно лице или компания, можете лесно да наблюдавате и управлявате месечните си такси, като получавате месечна фактура безплатно, има и абонаментна програма с точки за отстъпки. За да заявите устройството е нужно да направите профил в сайта на EgnatiaPass и да след това да го заредите с пари през дебитна или кредитна карта. Важно е да се знае, че при смяна на автомобила, устройството може да се прехвърли и на новия ви със заявление през контактната форма на платформата и става за пет минути.
автор-Светлана Василева, в.Труд