Открийте Баничан-селото на шарените чорапи и пламенни родолюбци

Всеки е минавал транзитно през село Баничан, ако  пътува  към  Гоце Делчев или в обратната посока до Банско. И единственото което профучавайки с кола запомняш като гледка е множеството щъркелови гнезда.  А си струва човек да поспре, ако иска да се потопи в една  нетипична за българските села история,делник и традиции.

Баничан е малко селце, има едва 600 жители, но притежава много уникални неща, които няма другаде да видите.  Последната придобивка ,с която селото се прочу в цяла България, е изградения старчески дом за магарета. На красиви поляни са вдигнати „хотелските стаи“ на марковците, имат си място за разходки, личен ветеринар, място за медицинско обслужване, където им се прави дори педикюр. Приютът е нагизден така,че да ти се иска ти да живееш там, шегуват се местните жители. Но се радват,че вече техните любимци там ще изкарат старините си след години вярна служба, а няма да бъдат драни и клани.

„Ние сме супер еко, кой може с такова чудо да се похвали, казват баничанци с усмивка. 

Но ако ги питаш с какво най-много се гордеят ,всички са единодушни  по темата,че това са уникалните шарени баничански чорапи.

Питаме кой да ни ги покаже и разкаже, а хората викат в един глас- Румяна Джибова, секретарката на нашето читалище. И ни упътват към кметството. А там гледаме една огромна табела пише-читалище, ама такова няма. Има една стаичка три на два в сградата на кметството, където ни посреща усмихнатата Румяна Джибова, която всички наричат пазителката на местните традиции и памет.

Оказва се,че преди време  по реституция сградата на читалището е отнета  от самодейците и е цяло чудо ,че в една малка стаичка се развива една огромна дейност , която е донесла и най-голямата награда, Оскара на читалищата.Това е приз от конкурса Агора  за особен принос в развитието на местните общности в област "Изкуство и култура за развитие" за проекта "Цветни приказки без край, върху везаните пищюмали на Баничан".

 Проектът е качен на електронната библиотека на българската база на о-в Ливингстън, Антрактида.

И това,че останали без сграда, не отчаяло  читалищни дейци, напротив - създали свой пътуващ музей на чорапа и обикалят по страната и чужбина, където ги канят, за да показват своите уникални чорапи, носии, пищюмали/престилки/ и везана карта.

Вълнени чорапи по този край-дал Господ, много. Но само тук е запазена традицията от векове да се плетат чорапи като  се съчетават  цветове и орнаменти, които имат определено значение и пренасят информация за бита, светоусещането на някогашните българи, християнските вярвания, семейството, морала, човешките взаимоотношения,разказва ни сладкодумната Румяна Джибова, секретар на местното читалище.

Баничанските чорапи отдавна са известни и зад граница, няма държава където да няма по експозиции и колекции поне по един чифт.

Те са гордостта на плетаческата местна школа от далечни времена.

Имa цeли 9 мoдeлa бaничaнcĸи чopaпи – „apнayтĸи“, „paxтoвeтe“, „ĸoтeшĸи cтъпĸи“, „чepeшĸитe“, „зapъмĸитe“, „тюpcĸитe“, „cинитe“, „звeздичĸитe“ и „тpитe“.

Моделите преминали през вековете се пазят и до днес- те са различни,защото едни са само за моми, други за семейни жени, за по-възрастни, за жени и мъже.

Ceĸpeтapят нa мecтнoтo читaлищe Pyмянa Джибoвa paзĸaзвa, чe  с шарените чорапи спечелили проект и по него обучили 10-млади момичета. Но те пораснали, разпилели се по белия свят и сега за съжаление само една баба може да плете истински баничански чорапи, но това изисква време и майсторлък. Един чифт се изработва за четири дни, защото трябва да се внимава да не се объркат шарките.

Докато разглеждаме шарените чорапи,очите ни потъват в една уникална карта-везана на ръка и пресъздаваща точно картографско копие на  Баничан.

Картата е необикновена, защото в нея са използвани 23 уникални и характерни за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. Така е запазена древната везана памет на селото.

Тя е изработена от Румяна Джибова и Таня Качарова. Двете жени цели шест месеца са я везали ден и нощ.  Използвали са 5000 метра конци и 900 хиляди бода. А картата им е донесла десетки наши и международни награди.

„ В тая карта сме вградили памет, традиция, хубост, история и сърцата си,защото искаме да оставим и ние нещо на децата си“, така мотивира този огромен безвъзмезден труд в ползу роду Румяна Джибова.  

Тя така омайно разказва за родното  си място,че няма как човек да не се влюби в него.  Тук можеш да чуеш пленителни комитски истории , да видиш с очите си откъде минава най-трудния и дълъг прелетен път на белия щъркел ,до истории за красивите и сръчни баничански моми и свободни по дух мъже.

А иначе в село Баничан работа няма, има два малки цеха-за пуканки и дърводелски. Но всички работят в Гоце Делчев. Пътуват всеки ден, а града е само на 5 километра. Баничанци обаче държат на своята история и не искат и да чуят,че могат след време да станат просто квартал на Гоце Делчев. Те ревностно си пазят традициите и търсят свой път.

Сега са вперили очи и надежда в уникалния баничански воден кромид.

На пръв поглед е кромид като всеки друг, но вкусовите качества наистина са първокласни. Той е мек и благ, може да се яде като ябълка и от него жените не реват като го режеш.

Баничанци сме  обединени около идеята да го сертифицираме  като  уникален селскостопански продукт чрез схемата за географски означения за качество на храните, разказва Румяна Джибова, която е инициатор и на това начинание.

Процедурата за защитата на водния кромид в Европа е сложна и ще отнеме доста време. Първо трябва да се получи разрешение от Министерството на земеделието и храните, а след това ще се кандидатства за сертификат пред Европейската комисия.

Регистрацията по схемата за географските означения ще гарантира изключително право на стопаните от Баничан за производство в целия ЕС. Това ще увеличи доверието на потребителите в продукта и ще има добър икономически ефект за производителите,казва напористата Румяна.

 Кромидът е бил основна разменна стока  в миналото  в Баничан. Но и сега има търговци, които дават кило боб или друго срещу прочутия баничански кромид.

Ha ocoбeнa пoчит в Бaничaн e и вяpaтa. И в това отношение селото прави национален рекорд,защото води класацията в страната за най-много църкви от глава на население - имa шecт xpaмa , a нaceлeниeтo нaбpoявa 600 дyши.

Haй-cтapият xpaм e изгpaдeн пpeз дaлeчнaтa 1864 гoдинa и нocи имeтo нa Cв. Apxaнгeл Mиxaил. Πocтpoeн e в cтapaтa чacт нa Бaничaн. Πpeз 1902 гoдинa e oтĸpитa иĸoнaтa нa мaнacтиpa „Уcпeниe нa Cв. Бoгopoдицa“ (нa cнимĸaтa), в ĸoйтo paбoтили 12 мoнacи и бил пoд pъĸoвoдcтвoтo нa Pилcĸaтa cвeтa oбитeл, coчaт иcтopичecĸитe дaнни.

Πo-ĸъcнo ca изгpaдeни oбpoчищeтo „Cв. Aтaнacий Beлиĸи“, xpaмът „Cв. Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa“ и цъpĸвaтa, нoceщa cъщoтo имe. Πocтpoeнa e нa ocнoвaтa нa пo-cтapa чepĸвa. Haй-нoвият xpaм e мaлĸият пapaĸлиc „Cв. Πeтъp“.  

Хората тук живеят трудно, но са щастливи,че има какво да покажат и разкажат, а вярата ги крепи за бъдещето.

В.ТРУД,автор СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА