В избора — да взема ли 50 лева — се ражда държавата… или умира.“

 „To be, or not to be — that is the question.“
Четири века след Шекспир, тази фраза звучи по-болезнено и по-български от всякога.
Днес въпросът вече не е философски, а обществен:
да има ли държава, или не.

 Последните частични избори в Пазарджик отново разкриха дълбокия разпад на българското общество.
Продажбата на гласове вече не е изключение — тя е симптом на система, в която бедността е превърната в политическа стратегия.

За 50 лева човек е готов да продаде гласа си.
Да приеме, че бъдещето струва колкото пазарска чанта.
Но какво ще купиш с тези пари? Хляб за два дни?
А после — пак същите обещания, същата бедност, същата тишина.

Тази „сделка“ е като кредит с вечна лихва: получаваш малко, но плащаш цял живот — с липса на справедливост, с безработица, с унижение.

Когато продажбата на гласове стане норма, демокрацията губи своята морална основа. Институциите престават да отразяват волята на народа, а започват да служат на тези, които могат да си „купят“ властта.

В държава, където вотът се купува, изборите се превръщат в ритуал без смисъл. Демокрацията става фасада, зад която се крие една стабилна олигархия, поддържана от бедност и страх. А докато бедността е инструмент, а не проблем, истинска промяна няма как да настъпи.

България не умира от бедност, нито от корупция. България умира от безразличие. От онази всекидневна умора, която казва: „Нищо няма да се промени“.
Но всяка промяна започва именно там — в момента, в който някой откаже да повярва на тази лъжа.

Промяната не идва с избори, а с образование и съзнание. Само човек, който разбира цената на гласа си, няма да го продаде. Само народ, който знае какво значи свобода, няма да позволи тя да бъде открадната.
Затова истинската битка не е срещу политиците, а срещу невежеството и страха. Докато децата растат в среда, където виждат, че мама и тате продават гласа си, демокрацията ще си остане дума в учебника.

Да бъдеш гражданин не значи да гласуваш веднъж на четири години.
Значи да питаш, да настояваш, да участваш. Да не чакаш някой „да ти оправи живота“.
Когато започнем да гледаме на държавата не като на „те“, а като на „ние“, тогава ще имаме истинска държава.

Нито закон, нито полиция могат да опазят едно общество, което е изгубило морала си.
А моралът не се купува, не се избира на избори и не се обещава в кампания. Той живее в простия избор на всеки човек: да взема ли 50 лева, или да запазя достойнството си?
В този избор се ражда държавата — или умира.

„Да бъдеш или не“ вече не е въпрос само на философия.
Днес той звучи така:

Да бъдем ли държава, или да се превърнем в територия?
Да бъдем ли народ, или сбор от статистика и отчаяние?

Отговорът не е в политиците, не е в партиите, не е в телевизора.
Отговорът е в човека, който стои пред урната.
В теб, в мен, в нас.

Защото България няма да я спасят нови избори, нови обещания или нови партии.
България ще я спасят онези, които отказват да я продадат за 50 лева.

автор на днешният ни коментар е Пирин Нюз