Кой е Леон Ламуш, на който е кръстена нова улица в Благоевград, но невежите го оплюват в социалните мрежи!?

Леон Ламуш-французин по рождение, българин по сърце!

В Благоевград името му за мнозина звучи непознато, но това не пречи в социалните мрежи да се сипят неоснователни коментари и подигравки. Невежеството обаче не е аргумент, а още по-малко оправдание за оплюването на един достоен човек, посветил живота си на България. Поводът за последните спорове е решението на Общинския съвет да преименува улица „Промишлена“ на булевард „Леон Ламуш“ – жест на признателност към французина, който повече от век по-рано защитава българщината с перото си пред света.

По този повод пишем малко за делото на Ламуш. Хубаво е първо да се прочете нещо за човек преди да бъде оплют и дамгосан. Напоследък все по-силно се чува гласа на простака и невежия в социалните мрежи, а не на знаещия.  

Модерно е да бъдеш информиран,затова четете: 

Сред многото чужденци, оставили следа в българската история, името на Леон Ламуш блести със своята неподправена човечност и преданост. Французин по произход, но българин по дух, той посвещава живота си на каузата на един народ, който не е негов по кръв, но става негов по сърце.

Роден около 1860 година във Франция, Леон Ламуш израства в страна, белязана от идеалите на Френската революция — свобода, равенство и братство. Тези принципи формират светогледа му и се превръщат в морален компас, който по-късно го отвежда далеч от родината му — към България и Македония, където вижда въплъщение на борбата за справедливост и национално достойнство.

Първият му досег с българската кауза идва чрез интереса му към македонския въпрос.

В края на XIX и началото на XX век Македония е арена на жестоки борби за национално самоопределение. Ламуш, като журналист и общественик, става един от малкото западноевропейци, които открито защитават българската гледна точка пред световната общественост. Във време, когато големите европейски сили се отнасят с недоверие или неразбиране към Балканите, той използва перото си, за да изобличава несправедливостите, извършвани срещу българското население в Македония.

В своите публикации във френската преса Леон Ламуш многократно подчертава, че македонските българи имат право на самоуправление и културна свобода. Той изобличава насилието над тях, разобличава пропагандата на великите сили и защитава историческата истина за българския характер на Македония. Тези негови позиции му спечелват уважението на българските общественици, но и омразата на някои среди в Европа, които предпочитат да мълчат по въпроса.

По-късно Ламуш става член на Македонския научен институт — организация, която работи за запазване на историческата и културна памет на македонските българи. Неговото име се среща сред поддръжниците на идеята за културно и политическо обединение на всички българи. Във Франция той се превръща в своеобразен „посланик на България“ – не по назначение, а по убеждение.

Леон Ламуш остава в историята и като първия преводач на Иван Вазов на френски език – неговите преводи запознават Западна Европа с поезията и духа на българския народ. Благодарение на него името на Патриарха на българската литература достига до френската публика и поставя България на културната карта на Европа.

След Първата световна война, когато България е поставена на колене от Ньойския договор, Ламуш отново застава на страната на нашия народ. Като почетен генерален консул на България в Париж, той активно защитава страната ни пред френската общественост. В статии и писма до френски политици настоява за облекчаване на репарационните задължения на България и за възстановяване на достъпа ѝ до Егейско море – въпрос, който вижда като жизненоважен за бъдещето на нацията.

Леон Ламуш не просто пише за България – той живее с нейните радости и болки. Във всеки свой текст проличава искреното му възхищение от трудолюбието, силата и човечността на българите. Нарича страната ни „земя на честни сърца и силни духове“ и вярва, че тя заслужава достойно място сред европейските народи.

Признанието не закъснява. През 1933 година гражданите на Горна Джумая (днешен Благоевград) го удостояват със званието „почетен гражданин“ – първият в историята на града. В тържествен адрес общинското управление изразява благодарността на хората към чужденеца, който не търси изгода, а работи за истината и справедливостта.

Десетилетия по-късно името му остава живо в паметта на благоевградчани. През 2025 година градът отбелязва 165 години от рождението на Леон Ламуш с церемония и поднасяне на цветя пред паметната му плоча. В негова чест Общинският съвет преименува улица „Промишлена“ на булевард „Леон Ламуш“, за да напомня на поколенията, че признателността няма националност.

Ламуш често е наричан „чужденец по произход, но българин по сърце“ – определение, което напълно отразява неговата същност. Той олицетворява идеала за човек, който избира да бъде част от една нация не по рождение, а по убеждение. Чрез своите действия и слово Ламуш доказва, че обичта към България може да надхвърли граници и държави, и че понякога най-истинските патриоти не са родени под нашето небе, но го обичат така, сякаш е тяхно.