След нощта на маските дойде Денят на будителите и истинското пробуждане!

След грозното разделение и хули,които българите си отправиха в социалните мрежи на тема  „за“ или „против“ Хелоуин се събудихме днес на Деня на народните будители като герои.  Иронично, но показателно: докато спорим дали чужд празник има място у нас, забравяме, че будителството не е в това какво отричаме, а в това какво създаваме.

Да си будител не означава да сочиш с пръст и да делиш хората на „истински“ и „подвластни на чуждото“.

Да си будител значи да вдъхновяваш – да търсиш мостове, а не стени. Будителят вижда в различието не заплаха, а възможност да научим нещо ново, да погледнем света през очите на другия и така да обогатим себе си.

Днес повече от всякога имаме нужда от нови будители – хора, които не крещят, а говорят с разум и сърце. Които не делят, а събират. Които вярват, че обичта към България не се мери по това кой празник отбелязваме, а по това какво правим за да бъдем по-добри, по-образовани и по-човечни.

Будителството е призвание – да вдъхновяваш другите да бъдат мечтатели, откриватели и свободни.  Да си будител значи да пазиш живи паметта, ценностите и надеждата на народа си, но и да гледаш напред. Струва си днес всеки да помисли за себе си какъв будител иска да бъде в своята орбита, за да заслужи поне уважението на собствените си деца.

Честит ден на истинските будители, на духовните хора, на вдъхновителите!

автор-Светлана Василева