„STEM по форма, тебешир по съдържание“

През последните години българските училища преживяват истинска „революция“ – навсякъде се строят модерни STEM центрове, въвеждат се нови технологии, класните стаи се превръщат в цветни, гъвкави пространства. На снимките всичко изглежда впечатляващо – усмихнати ученици, модерна техника, големи екрани.

В много училища обаче новите центрове се използват рядко или формално. Учителите продължават да преподават по стария модел – „аз говоря, вие слушате и записвате“. Вместо учениците да експериментират, да работят по проекти и да търсят решения, те отново учат наизуст, само че този път в по-модерна зала. Роботите събират прах, интерактивните дъски се използват като обикновени екрани, а 3D принтерите стоят заключени, защото „няма кой да ги настрои“.

Проблемът не е просто в учителите като хора – много от тях са всеотдайни и опитни. Истинският въпрос е дали системата им дава нужната подготовка и подкрепа. Един STEM център не е просто помещение с техника – това е нов начин на мислене, в който учителят вече не е единственият източник на знание. Той трябва да стане партньор, наставник и вдъхновител, а не контролиращ наблюдател.

Но промяната изисква време, обучение и смелост. Много от учителите не са обучени да работят с новите технологии, а често и не получават реална подкрепа от системата. Така те се чувстват несигурни и се връщат към стария, познат модел. В резултат имаме парадокс – съвременни центрове, но старо съдържание.

А истинската модернизация не идва с ремонти и техника, а с промяна в мисленето. Нужно е образование, което насърчава въпросите, а не само отговорите на заучените формули. Учениците трябва да могат да откриват, а учителите – да ги насочват, без страх, че ще изгубят авторитета си.

Ако искаме STEM центровете да имат смисъл, трябва да инвестираме не само в машини, а и в хора. В противен случай ще продължим да се хвалим с „иновативни пространства“, докато вътре звучи същото старо: „Отворете учебника на страница 45“.

 -автор-ПИРИН НЮЗ