Трети ден блокада – гръцките фермери си играят на „тука има – тука нема“

Трети пореден ден гръцките фермери превръщат граничния пункт Кулата – Промахон в арена за натиск към собственото си правителство. И, разбира се, най-лесните „жертви“ в цялата ситуация се оказват всички останали – превозвачи, пътуващи, бизнеси от двете страни на границата. Хора, които нямат никаква вина за това, че в Гърция има проблем с изплащането на субсидиите.

Фермерите искат справедливост за себе си – и това е напълно разбираемо. Но начинът, по който протестират, отново показва същия стар модел: вместо да насочат недоволството там, където е проблемът, те спират международен път, блокират търговия, блокират чужди държави и на практика наказват всички, освен тези, към които би трябвало да бъде насочен протестът.

Българските превозвачи – вечните потърпевши – отново плащат цената. Трафикът се спира, чакането е с часове, а загубите се трупат. И това се случва не за пръв път. Дори не за втори. Вече е годишен цикъл, превърнал се в нормалност.

Да, протестът е право. Но протест, който безконтролно нарушава правото на свободно движение, международния транспорт и ежедневието на хиляди хора, вече не е просто протест – това е произвол. И когато този произвол се повтаря всяка година, усещането е, че някой си позволява много повече, отколкото една европейска държава би трябвало да допуска.

Гръцките фермери искат да бъдат чути. Но засега единственото, което чуваме ние, е шумът от затворени бариери. И не е чудно, че недоволството расте – защото когато трети ден си „играеш“ с един от най-натоварените гранични пунктове на Балканите, вече не изглежда като отчаян протест, а като демонстрация, че можеш да правиш каквото си поискаш.

Гръцките фермери са тарикати, винаги са били облагодетелствани по отношение на субсидиите,но и при тях най-често се правят далавери. Н това си е тяхна вътрешна работа, редно би било тракторите да си строят в Атина, а не на българската граница. Защото това вече намирисва на друго...