Осъдените за смъртта на Чората благоевградски полицаи с обръщение от затвора: Не сме убийци!

Осъдените за смъртта на Чората благоевградски полицаи с обръщение от затвора: Не сме убийци!

 

Петимата благоевградски полицаи, които са в затвора в Бобов дол с присъди по 7 г. по делото „Чората”, излязоха с обръщение към държавните институции, органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, медиите и гражданското общество. Обръщението е подписано от петимата полицаи от Благоевград, осъдени за извършено умишлено убийство като полицейски органи при и по повод изпълнение на службата като съизвършители.  Ето какво се казва в обръщението:

УВАЖАЕМИ ДАМИ и ГОСПОДА,

Бием камбаната за опасността от мракобесието на тъмните сили на прехода, които убиват живота и бъдещето на България.

НЕВИННИ СМЕ и сме ОСЪДЕНИ НЕСПРАВЕДЛИВО!

За това, че сме изпълнявали обществения си договор с родината – участвайки в законно разпоредена и извършвана полицейска операция за противодействието на търговията с наркотици и сексуалната експлоатация на български момичета, след като с престъпления бяха манипулирани фактите по обективните причини, довели до настъпване смъртта на задържаното лице, български съд каза на нас и на Вас – всички български граждани, че всъщност полицаите сме умишлени убийци.

От първия момент знаем и сме убедени, че невинността ни ще бъде установена! От първия момент до днес сме оказвали пълно съдействие за провеждане на всички поискани действия по разследването и провеждане на образуваните производства. Но и впоследствие ни се наложи да се борим с неистови усилия с действията на престъпни интереси, реализирани чрез институции на държава, намираща се в безпомощно състояние от хватката на мракобесието.

Първоначално експертите след извършена аутопсия установиха и посочиха като причина за настъпилата смърт на задържаното лице “остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност”.

Без да се изчака заключението на назначените от разследващите експерти, по искане на роднините на Ангел Димитров са назначени нови експерти – посочени поименно от тях. Така проф. Раданов извършва формална реаутопсия на трупа, който е престоял без следствен надзор и на нерегламентирано място 9 дни. Проф. Раданов прави заключението си, без да е иззел надлежно, без да е изследвал и да е съхранил посочените за иззети проби при реаутопсията, както и дори без да виждал аортата, за която твърди, че е разкъсана от нанесен удар от полицаите. Проф Раданов е дал НЕВЯРНО заключение, което, установено след проведено разследване, представлява ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Обещано ли беше на проф. Раданов, че няма да бъде допусната друга експертиза – защото именно това се случи – повече от три години – на досъдебното производство и впоследствие на четири съдебни инстанции се борихме за правотата си – и с неистови усилия успяхме да бъде допусната друга съдебномедицинска експертиза – едва след като бе представено заключението на експерт от САЩ.

Пет последващи съдебномедицински експертизи, извършени от осемнадесет водещи специалисти, категорично отрекоха заключенията, направени от експертизата на проф. Раданов – категорични са всички, че настъпилата смърт няма травматичен произход – констатираните травми – всички са леки, и както поотделно, така и в съвкупност не могат и не са причинили смъртта на лицето – за което сме обвинени по това дело. Категорични са експертите, че няма данни да е нанасян описаният от проф. Раданов побой.

И след 14 години разследване и заседания, в дните преди Възкресение Христово, някой реши и “издаде присъда”, потвърждавайки тази, произнесена през 2008 година, която се позовава само на “експертното”, но НЕВЯРНО и ПРЕСТЪПНО заключение, дадено от проф. Раданов.

Такава присъда е издадена срещу българските полицаи и българското МВР. Защото на наше място можеше да бъде всеки служител на МВР, както и всеки един от десетките колеги, които бяха включени в операцията. Тази присъда, както и обвинението, почиват на лъжите и неверните твърдения на проф. Раданов – самоубил се в хода на съдебното производство. От всички 30 души свидетели по делото тези присъди ползват само и единствено свидетелските показания на двете сестри – на 16 и 18 г. – по-малката от тях – интимна приятелка на Димитров, с когото са се запознали, след като той им е уредил да си вземат изпити в гимназията и който е употребявал и им е показвал как се употребява кокаин. С тази присъда е прието от съда като утежняващо вината обстоятелство – фактът, че Писов посреща дошлия дежурен патрул на улицата далеч от инцидента и го изпраща да доведе поемни лица, което направил с цел да се постигне и укрие целения резултат!!??!! Съдът приема, че от прочита на протоколите и прослушване на записите на телефона може да се направи предположение, че мъжът, чийто глас е записан, се занимава главно със свеждане към проституция. Но поради това, че телефонният номер не е регистриран на Ангел Димитров – не е доказано, че е неговия глас. /Как тогава след прослушване именно на тези телефон – на мястото на срещата и интимната си приятелка се озовава точно Ангел Димитров?/. Съдът приема, че “заплахите, които обектът на разработката отправя към тези проституиращи жени, не са с цел да ги сведе към проституция, а с цел да изпълняват задължението си да изпращат пари”, поради което не вижда данни за извършено престъпление! Съдът приема „освен СРС по делото са налице доказателствени средства, както и обективни находки, че Ангел Димитров понякога употребявал кокаин /показанията на приятелките му и намерения кокаин в урината при аутопсията/, и заключава: “От тях може да се съди, че той е ползвал или е намирал на други лица по тяхна молба кокаин за лична консумация, но не и че се е занимавал с пласиране на наркотици на много други лица.” !?!?

Лъжата в тази присъда явно ползва внушенията чрез  медиите и на снимки на трупа на Димитров, без да се пояснява, че причината да изглежда така трупът е начинът, по който е настъпила смъртта – картина на бързо настъпила смърт – изразеното посиняване се дължи на остър кръвен застой в резултат на внезапно спиране на сърцето.

Този съдебен процес започна с тежко нарушаване и несъобразяване на правилата на наказателното производство и на нашите права! За съжаление – така и завършва за момента. Още преди започване на делото СЪДЪТ ОТКАЗА да разглежда внесеното от прокурора обвинение – за причиняване на смърт по непредпазливост, и даде задължаващи прокурора указания – да внесе обвинение за извършено умишлено убийство, извършено по особено жесток начин – с нанесен побой по особено мъчителен начин и на лице в безпомощно състояние. Прокурорът внесе отново повдигнатото обвинение – за причиняване на смърт по непредпазливост, и след повторните указания и отказ от съда да гледа делото поиска отвод на съдията. Резултатът бе, че отстраниха прокурора от делото, определиха нов прокурор, който чинно изпълни и изпълняваше защита на експертизата на проф. Раданов. Този прокурор беше повишен в развитието на делото и впоследствие се явяваше като прокурор и в апелативната инстанция. А съдията, дал указания какво обвинение да се повдигне, още преди да е проведено пълно разследване, гледа делото и произнесе първата осъдителна присъда – 91 г. лишаване от свобода.

Тежко нарушение на правата ни бе извършено и при разглеждане на делото от Съда по правата на човека в Страсбург, на което дело не сме участвали, а на съда са представени само избирателно обслужващи жалбоподателите доказателства, без дори да е споменато, че заключенията на експертизата на проф. Раданов са категорично отхвърлени и е установено, че невярното заключение е извършено престъпление. 

И тези присъди са произнесени “В името на народа”?! Призоваваме, сега вече не сме задължени да мълчим за доказателствата по делото – да бъдат разсекретени и публикувани всички доказателства по делото – да се чуят записите от СРС, прилагани на Ангел Димитров почти 6 месеца, защото на нашето общество и на нас ни е нужна оценката на народа. Тези присъди не са произнесени в интерес на народа и на обществото!

Нас няма за какво да ни наказвате – ние изпълнихме задълженията си, както изисква законът и моралът.

Нас няма за какво да ни превъзпитавате – ние сме доказали службата си към обществото, самосъзнанието и отговорността си.

Ние не сме лъгали – винаги съдействахме.

Ние няма за какво да бъдем наричани убийци и изпращани в затвора като тежки криминални и общественоопасни престъпници – интерес да ни унижава има само престъпният свят.

С болка констатираме, че го постига. Но и  НИЕ НЯМАМЕ ВИНА, поради което Ви призоваваме да обърнете специално внимание на този забравен случай и да ни подкрепите в борбата да бъде забелязана истината, която тропаше на вратата на съда, но явно някой смени бравата. Всички човешки граници по този случай бяха прекрачени.

Явно трябва  – ОБРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ВАС

С огромни признателност и благодарност към всички, които са и бяха до нас в тази нечестна и несправедлива борба, и ПРИЗОВАВАМЕ :

Уважаеми граждани, колеги, управляващи, общественост, ПОДКРЕПЕТЕ НИ В ОТСТОЯВАНЕТО НА ИСТИНАТА и ТЪРСЕНЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТ, нека тази система да се осъзнае, че е призвана да осъществява изкуството на ДОБРОТО и СПРАВЕДЛИВОСТТА, а не да служи на мракобесието.

28 април 2019 г.,                                 о.р. Мирослав Писов

затвора гр. Бобов дол                        Иво Иванов

Борис Механджийски

Янко Граховски

Георги Калинков

 

Коментари към новината

Още новини от Общество