Банскалии тъгуват, отиде си проф.Димитър Бърдарев-Митята

Само ден, след като навърши 71 г., почина проф.д-р Димитър Бърдарев – човекът, за който Пирин и Банско бяха религия.

Митята, както свойски го наричаха всички, е първият, обявен за „Почетен гражданин на Банско”. Званието му е присъдено заради постиженията му като алпинист – участник в знакови български експедиции в Хималаите, Каракорум, Памир и Хиндокуш.

Общинското ръководство на Банско изказва съболезнованията си на близките и приятелите на проф.д-р Димитър Бърдарев.

Тялото му ще бъде погребано в Банско на 18 януари /събота/ в 13 часа. Поклонението ще се състои на гробището от 12 часа.

Разказ за живота на Митята от първо лице:

„Горд съм, че на въпроса „Ти от Банско ле си?” отговарям „ДА!”

Родил съм се в Гуровица, сред ливади и баири. Къщата ни беше откъсната от града на около 800 метра. Растяхме като диви хлапета и трудно можехме да бъдем озаптявани и модерно възпитавани.

Първият късмет в живота ми бе, когато през зимата на 1961 г., на Страковата нива, бай Митан ме „зариби” за ски спорта. Думите му бяха: „Мито, ти си много смел тука, защото си у дома си, но ела да те видим колко струваш на Чалин валог.” От 1963 г. вече се обучавах в алпийските ски на хижа Вихрен, последваха ски курсове до 1967 г. Постигнах призови места на републикански юношески първенства.

Втората ми знакова среща пак беше с Димитър Сугарев беше през 1967 г., когато бях на кръстопътя на живота. Тогава той ми каза кратко и ясно: ”Имаш само един път – книгите и спорта”. Тази култова препоръка се оказа съдбоносна за целия ми професионален път. Отбих военната си служба в Армейската школа за високо спортно майсторство „Чавдар”. Като чедо на легендарната Пирин планина и аз бях омагьосан от нейното величествено обаяние. Просто не би могло да се случи нещо различно от това. Заради отличното владеене на ските и религиозната ми любов към планината, попаднах на един от най-изтъкнатите алпинисти в света и в България – Енчо Петков. Така започнах борбата със снега, леда и студа. Мечтата ми се превърна в действителност.

Завърших ВИФ”Георги Димитров”. През 1976 г. и 1977 г. като капитан на отбора спечелих неофициалното алпийско ски рали – основата на днешния ски алпинизъм. Впоследствие, като участник, треньор и ръководител извърших множество изкачвания в българските планини, Доломитите, Алпите, Пиренеите, Новозеландските Алпи, Кавказ, Памир, Хиндокуш, Хималаите и др. За спортните и треньорските ми постижения са ми присъдени званията „Заслужил майстор на спорта” и „Заслужил треньор”.

От 1975 г. непрекъснато съм на работа във ВИФ и НСА. Горд съм, че обучих стотици студенти и допринесох леденият полъх на планинарството да привлече мнозина от тях и те да тръгнат по моя път – на спортист, треньор, педагог, изследовател. Горд съм, че притежавам най-голямото богатство – приятелите мохикани от родния ми град. Горд съм, че на въпроса „Ти от Банско ле си?” отговарям „ДА!”

Из „Светулките на Тодорка”