Село Брезница-икономическото чудо на Пиринско

АВТОР- СВЕТЛАНА ВАСИЛЕВА,В.ТРУД

До преди 10 години село Брезница, което е най-голямото в Гоцеделчевска община, се споменаваше само когато се говореше  за тютюн и изкупна кампания. Държавата и политиците тук присъстваха само по избори, а хората се чудеха как да оцеляват.

Днес  село Брезница , в устата на всички, се спряга като икономическото чудо на Пиринско.  И има защо-профилът на селището изумява. Статистиката казва следното: 3300 души население,безработица няма, напротив внася се работна ръка „отвън“, на територията му работят  20 собствени предприятия или цехове, имат училище от първи до 12 клас, детска градина, която сега разширява,защото има недостиг на места за  децата, на година се правят на 20 сватби, имат собствена ритуална зала , имат стадион и футболен отбор на собствена издръжка, три аптеки, над 30 магазина и още толкова кафенета, два хотела. И забележете-това е единственото село в Пиринско, което си има и вилна зона, която обаче прилича на швейцарски пейзаж с кокетни красиви вили.

Питаме кметът на селото Иса Сакали каква е тайната на това икономическо чудо,като знаем ,че масово селата  затихват, обезлюдяват, младите бягат, а училищата се затварят поради липса на деца.   

„За нас формулата е ясна-труд и образование. Преди години хората основно разчитаха на тютюна, но след като всичко замря, държавата изостави тютюнопроизводителите,  почнахме да търсим алтернатива,разказва Сакали.

Първи младите мъже поели риска да правят бизнес в родното си село. Без кредити, със собствени средства събрани във фамилиите започнали  да отварят шивашки цехове.  Печалбите реинвестирали и така се разраснали. Сега има 22 цеха  ,всички са в сектор лека промишленост. Най-малкото цехче има 50 души работници, а най-големите имат по 250 души. Над 1000 души са заети в предприятията, като има недостиг на работна ръка и тя се внася от околните населени места. Работодателите са осигурили бусчета, с които ги извозват. Има и доста занаятчийски работилници в селото, автосервизи, дюкяни  предлагащи всякакви услуги. Работещите не взимат минимални заплати, а доста по-високи . Работодателите имат и социална политика. Всяка година осигуряват на работниците безплатни екскурзии до Турция или други съседни държави, за празниците се дават премии, дават се и продукти. В Брезница бързо се прославили като добри шивачи и поръчките от чужбина потекли.  Две  предприятия дори шият  военни и полицейски униформи за Германия.  Шие се трикотаж за цял свят. Всяка седмица идват гърци, македонци и други бизнесмени, които сключват договори .

Така през годините тук се е формирала и заможна класа, в селото има  пет –шест милионери.

И така след като хората се замогнали, започнали да строят и да обновяват домовете си. 860 къщи има в селото, някои направо бутали старите и започнали да си правят нови,по-модерни и красиви къщи, другите се санират. Близо 10 строителни бригади в момента работят в селото по поръчка на местните-санира се, обзавежда се, произвеждат  се мебели по поръчка.  

Невероятно, но факт, миналата година дори цяло лято работеха бригади от северна България, над 70% от фасадите на къщите са вече сменени и са модерни, при това тук хората санират със собствени средства, а не с правителствени, които се отпускат само за градовете, разказва ни кмета Иса Сакали.

Така се пръкнали и магазини, модни, хранителни, автомагазини, всякакви, та бройката им вече е над 30. Младите се отказали да стягат куфарите за чужбина и си останали в родната Брезница,защото има работа, има и добър стандарт на живот. Тук само мързеливия е безработен, но това са единици. Селото се слави с работливите си хора. На повечето деня им започва от доста ранна утрин и свършва до залез слънце. И децата са научени на труд и срамна работа няма. Образованието пък е издигнато в култ от години насам. Над 50 % от дипломантите им  записват висше образование. И голяма част от тях се връщат тук, но въпреки това в момента селото изпитва остър недостиг за инженерни кадри ,счетоводители, учители. В момента имат пет млади хора, които ги чакат да завършат медицина, двама технически университет и едва чакат да се завърнат.  За разлика от други селища тук има над 400 ученика, а детската градина е пренаселена.. Тя е строена за 180 деца, но са повече и сега се разширява, строи се нова пристройка с перспектива за прием на поне още 100 деца.  В селото има изградени и три детски площадки, модерни като в градовете. Последната е скоро направена, дарение от местен бизнесмен, другите са по проекти. А сега се планира и четвърта, защото имаме остра нужда, казва кмета.    В Брезница сега се прави и медицински център, ще се закупи и линейка. Иначе аптеки имат,както и стоматологична практика.

Освен това селото много се гордее,че има и собствен футболен отбор- ФК“Пирин Брезница“, който почти винаги е първи в подгрупата на лигата си. Един от местните бизнесмени е спонсор. Имат си и стадион, но много им се иска и държавата да им помогне, както на други населени места, та стадиона да стане по-модерен и да имат и спортна площадка. Тук младите обичат да спортуват, след работа мъжете ходят да играят  футбол, децата също са запалени, колоезденето е  любимо занимание. По проекти трудно биха се класирали,защото се отпускали средства на селища до 2 хиляди души население, а те са повече. Това се оказва голяма спирачка за печелене на проекти и затова селото разчита на общинския център Гоце Делчев.

Въпреки това спечелили проект за обновление на площада, точно с 200 хиляди лева построили красив център, с фонтан, трибуна, пейки и улично осветление.

По проект за трансгранично сътрудничество спечелили и 2 млн.лева за асфалтирането на пътя от 5 километра до вилната зона и сега там буквално се намира рая на Брезница. В полите на Пирин ,местните са вдигнали красиви вилни постройки, с басейни, някои дори имат мини футболно игрище. Защо им е на село вилна зона, питаме ние, но хората искали да живеят като гражданите, да имат и къщи в планината.

В селото гледаме ,че е доста чисто, оказва се, че и това е постигнато също с много  усилия. А кметът признава,че най-трудно се променя манталитета. Но с помощта на екополицаи, ходили от къща на къща и така  създали култура на сметосъбирането и сега дори имат разделно.

17 километра улична мрежа има Брезница, от която с асфалт е 7км., някои улици са бетонирани, поради друга възможност заради денивелацията. До преди пет години водопровода е бил изцяло етернитов, а сега вече е подменен на 11 км.

Селото напредва и се развива с всяка година, но това се оказва нож с две остриета за кандидастването по проекти. Заради това, че са голямо село и нямат безработица, отпадат от програмите за селските райони, тъй като не отговарят на изискванията. „Парадоксално, но това са фактите,вместо да ни подкрепят, отказват ни проекти ,казва Иса Сакали.  Общината има бюджет от 150 хиляди, 50 хиляди са заплатите, 40 хиляди са ток и вода на селото,30 хиляди лева отиват за аварии, ремонти, поддръжка, инвестира се всяка стотинка, помагат и хората от местния бизнес.

Кметът е успял и да изведе стадата от селото, сега кошарите на извън населеното място, останало е още едно стадо. Така улиците вече са чисти и по-лесни за подръжка.  В селото всяка година има поне по 20 сватби и един развод. Престъпност няма, по-скоро проблем са високите скорости на младите.  По улиците на Брезница  най-масовия автомобил,който се кара  е джип, различни марки и класи, а във всеки дом има минимум по три коли.  През деня по улиците хора тук-таме ще срещнеш,защото всички са на работа, а рано сутрин на площада идват бизнесмени, които търсят работници за почасова работа и мястото вече е известно като  борса.

Така Брезница е открила своята рецепта за успех, благославят ,че държавата насила ги е отказала от тютюна, защото  това им е помогнало да открият своя предприемачески дух и да се замогнат. В Брезница  уважават и вярата, тук има само 100 християни, останалите са мюсюлмани, ходят задължително в джамията, почитат вярата.  На площада от една страна е джамията, а от другата –църквата, която обаче я подържат мюсюлманите. Верски дрязги липсват и за политика не искат дори да говорят,защото нямат време и си гледат работата.