Благоевград на челно място в негативен доклад на Четири лапи за българските зоопаркове
Нов доклад на "Четири лапи" разкрива, че в продължение на години наред в зоопаркове без лиценз се отглеждат животни в неблагоприятна среда, която не отговаря на законовите изисквания. На първо място като лош пример е описан зоопарка в Благоевград и историята на двете новородени лъвчета, която преди месеци потресе страната.
Лъвчетата бяха родени като рожби на двойка лъвове - брат и сестра. А след това те бяха изоставени от служителите на парка и едва не умряха, оцеляха благодарение намесата на медиите. Те първоначално бяха спасени от ветеринари в столицата, а сега се отглеждат във Варна.
В момента благоевградския зоопарк няма лиценз, но бил обещан такъв, ако се на прави ремонт на клетката за лъвове.
От "Четири лапи" коментират, че това е лош пример за близкородствено размножаване. Посочват още за лъвове и тигри, живеещи в тесни клетки с ниски тавани, бетонен под и без обогатяване на средата, както и животни, търгувани между зоопарковете, дори ако приемните съоръжения нямат лиценз да работят като такива.
"Лъвове, мечки, тигри и други все още живеят затворени в голи бетонни клетки, построени преди повече от петдесет години. Някои от българските зоопаркове получават лиценз без да има забележими промени в средата за животните. В момента съществуват 17 зоологически градини, отворени за посетители, включително и един зоопарк, чийто лиценз е отнет през 2011 година", разкриха от фондацията.Визира се този в Кюстендил.
Според доклада, поне 14 от зоологическите градини отглеждат лъвове или кафяви мечки и в голяма част от тях - трябва спешно да подобрят условията за тези видове, за да отговарят на специфичните за тях нужди и на законовите изисквания.
Няколко зоопарка в страната са получили лиценз, независимо че условията в тях не отговарят и на националното законодателство. Освен това, лицензите често се подновяват с повтарящи се едни и същи неизпълнени условия от предишни такива, без да има видимо подобрение в условията, при които се отглеждат животните.
Един от обезпокоителните изводи на доклада е, че някои от зоопаркове, които са отворени за посетители в България, не отговарят на минималните законови изисквания. Част от зоопарковете размножават и разменят животни, за които нямат ресурси и възможности да се грижат в дългосрочен план, а много зоопаркове не извършват консервационна или образователна дейност. Често развъждането е с цел запълване на клетките и привличане на повече посетители без да се осигури необходимата ветеринарна грижа и капацитет за настаняване на животните след като пораснат.