Изключително ценен се оказа открития надпис при разкопките в Хераклея Синтика

Прочете повече за находката:

Градът почита Децим Теренций Генциан, син на Децим, от трибата Квирина, … член на колегията на четиримата отговорници за пътищата, трибун на благочестивия и верен Единадесети Клавдиев легион, … почетен с военни дарове от император Нерва Траян Цезар Август Германски Дакийски във втората война срещу даките…“

Така започва текстът върху каменния надпис, открит от екипа на доц. д-р Людмил Вагалински при разкопките на централния площад (агората) на Хераклея Синтика. Въпросният надпис бил издигнат през 121/122 г. в чест на римския пълководец и администратор Децим Теренций Генциан. По това време Генциан бил натоварен от император Хадриан да направи преброяване на населението и преразпределяне на териториите в римската провинция Македония, а дългият надпис, поставен от името на град Хераклея, проследява изключително подробно цялата му военна и политическа кариера. Теренций Генциан, син на известния пълководец Децим Теренций Скавриан, постигнал забележителни успехи още в младите си години, превърнал се в любимец на римския сенат и мнозина виждали в него следващия римски император. На тези надежди обаче попречила ранната му смърт – според слуховете, популярността на Генциан събудила злобата и завистта на император Хадриан… 

Какво знаехме досега

Преди да бъде намерен надписът от Хераклея, информацията за кариерата на Генциан беше съвсем оскъдна и идваше от два надписа, които са били открити преди столетия и са отдавна загубени. Първият от тях бил видян при Хеопсовата пирамида от немския пътешественик Вилхелм фон Болдензеле, който посетил Египет през 1333 г. Надписът бил поставен от сестрата на Генциан Теренция, която в стихове оплаквала ранната смърт на своя брат:

„Гледах без теб пирамидите, мой най-обичани братко,

в мъка по теб тук пролях си сълзите – това само можех – 

и издълбах тези вопли във памет на нашата горест.

Името Децим Генциан ще краси пирамидата горда:

жрец беше той, а и спътник, Траяне, в триумфите твои,

трийсет лета ненавършил, бе станал и цензор, и консул.“

Другият надпис бил преписан в началото на XVIII в. в с. Пъклиша в Трансилвания, но при опит да бъде пренесен към Виена заедно с други антични паметници потънал в река Тиса. И този надпис е съвсем лаконичен в изброяването на длъжностите на Генциан: „военен трибун, квестор, народен трибун, претор, императорски легат, консул, жрец, цензор на провинция Македония“. Дейността му в Македония е спомената и в няколко надписа от провинцията, свързани с разделяне на земи, както и в датирано през август 119 г. официално писмо на император Хадриан, на когото Генциан се оплакал, че местното население умишлено унищожава новите гранични знаци. По това време той изглежда участвал и в създаването на новия град Улпия Партикопол (на мястото на днешния Сандански) в памет на император Траян и победите му над Партската империя – най-ранният документ за града са именно списъците от преброяването на Генциан.

Новият надпис от Хераклея

За разлика от по-рано известните откъслечни сведения новият надпис от Хераклея ни разкри пълната кариера на Генциан с точна хронология и в забележителни детайли. Първата му административна длъжност била свързана с комисията по поддръжката на улиците в Рим, където традиционно започвали развитието си много млади римляни от сенаторското съсловие. Последвала обичайната военна кариера, при която Генциан заемал офицерски длъжности в три различни легиона и участвал във Втората дакийска война на император Траян през 105-106 г. сл. Хр. За проявената доблест в кампанията срещу даките бил награден от императора с ред отличителни знаци като почетни венци, копия и военно знаме. След това Генциан отговарял за набирането на войници и заемал различни длъжности в Рим като вече известните от надписа от Трансилвания народен трибун и претор. Военната му кариера продължила като главнокомандващ на два легиона – новосъздадения от императора Втори Траянов легион и установения в Аквинкум (дн. Будапеща) Втори легион Помощник. В следващата голяма война на Римската империя, успешната кампания срещу Партското царство през 115-116 г. сл. Хр., Генциан се проявил като блестящ пълководец и бил награден от император Траян с многобройни почетни отличия. През втората половина на 116 г. Генциан достигнал до най-високия пост в политическата си кариера – да бъде един от двамата римски консули, след което заемал още няколко длъжности в Рим. Най-късно през 119 г. той вече бил в провинция Македония като цензор (цензитор), т.е. отговарял за преброяването на населението, уточняването на границите и поземлените имоти и определянето на данъците. Теренций Генциан останал на тази длъжност поне до 121/122 г. сл. Хр. (153 година според използваната в провинцията Августовата ера), когато бил почетен от гражданите на Хераклея. Надписът не уточнява причината за вниманието на хераклейци към Теренций Генциан, но бихме могли да предположим, че те са се надявали – или може би дори са успели – да го привлекат на своя страна при разрешаването на спорове, свързани с административната територия на града.