Един репортаж на Кристиан Оливър от с.Баня за българската политика и обичаи

Кристиан Оливър е журналист и зет в село Баня. Той всяка година идва със съпругата си на почивка в родното и село,но под напора на българските политически емоции е написал великолепен репортаж за „Политико“. Ето и текста:

Подобно на щъркелите, които идват от Африка на ежегодното си поклонение, ние се опитваме всяко лято да прекараме и в родното село на съпругата ми - Баня, в югозападна България. Плувните басейни на Баня, ракията от дюля и дългите планински преходи бяха точно детоксикацията, от която се нуждае един изтощен редактор на новини. Бях решен да изхвърля журналистическата си шапка през юли, въпреки че щях да бъда в страната по време на избори, които трябваше да означат края на над 10-годишното господство на Бойко Борисов в българската политика. Нямаше да позволя на "Боко тиквата", както той е наричан, да осуети балканския ми дзен.

Никога не бих омаловажил значението на българската политика, просто наивно си мислех, че мога да го пренебрегна за известно време. Всъщност има въпроси с голям залог, които тежат върху нацията. Дали Слави Трифонов, шоуменът, спечелил изборите на 11 юли, сериозно иска да прочисти авгиевите обори на корупцията и да реши кризата с върховенството на правото, заради които избухнаха масовите улични протести миналото лято? Но егоистично се бях зарекъл да търся златни орли и тракийски крепости и да не се занимавам с мръсния цирк на купуването на гласове и с най-ниските нива на ваксинация в ЕС.

Но както ще разберете, стратегията на щраус не ми се получи. Най-накрая си го признах - беше безполезно да се опитвам да се скрия в балона си и да се преструвам, че няма избори. България е достигнала някаква критична точка на огъване. Има голямо безпокойство, че под управлението на бившия премиер Борисов и неговата партия ГЕРБ стана нещо много грозно. Усещането, че е пресечена червена линия, идва с вълна от смразяващи разкрития за това как могъщи олигарси са превърнали съдебната система и службите за сигурност в оръжия за защита на собствените си интереси и за атаки срещу опонентите си. Не е преувеличено да наречем България превзета държава и възмущението изведе хиляди хора миналото лято на улицата.

Водещият на телевизионно шоу и певец Трифонов беше особено облагодетелстван от тази вълна от обществен гняв, доколкото дотогава си мълчеше за корупционната криза. Последвалите обещания за "метла" му спечелиха изборите на 11 юли, но без достатъчно гласове за управляващо мнозинство. А политическият саундтрак към моята ваканция бяха разхвърляните опити на Трифонов да изгради коалиция (авторът очевидно не е могъл да разбере отказа на ИТН от коалиция - бел. ред.). В следващите дни трябва да стане ясно дали правителството може да бъде сформирано или политическата задънена улица в България ще се задържи до есента и дори до други избори.

Във всяка къща, в която влизах, телевизорът беше включен и някой опонираше на всеки злополучен политик, който обясняваше от екрана какво правителство трябва да предложи Трифонов. Българският има богат речник за фино нюансиране на различните степени на отхвърляне и почти всички в обществения живот са класифицирани като глупак, простак, тъпак или кретен. Трудно е да си представим друга страна с такава дълбочина на презрението към политиците. Когато Трифонов, който трябваше да постави по-земни цели, след като спечели изборите, обяви като приоритет да изпрати повече българи в космоса, предложението му се спука като балон. Нашият чичо Ванче отвърна, че би предпочел да заключи всички политици на борда на ракетата и да я взриви като фойерверк. "Всички ще се радват", подиграваше се той.

Има осезаеми подозрения и за Трифонов - дали зловредните кукловоди управляват и неговия дневен ред. Фигурата на двуметровия певец със сигурност е разделяща. Член на моето най-близко семейство, който се е сблъскал с някои от по-заплашителните аспекти на мафиотската държава, гласува за него като единствения, който може да разбие статуквото и да сложи край на режима на Борисов. За разлика от него съпругата ми е скептик по отношение на Трифонов и го вижда като вулгарен егоист, който не се различава от Борисов и мърмори, демонстрира приятелствата си в подземния свят като балкански Франк Синатра.

През последната седмица хлъзгавият Трифонов трябваше да се изправи срещу обвиненията, че има топли връзки с изключително противоречивата българска етническа турска партия. Всяка асоциация със събиращото широко недоверие Движение за права и свободи (ДПС) би се оказало токсично, защото това е партията на двамата най-спорни задкулисни силови брокери в страната: Ахмед Доган и Делян Пеевски. Партията на Трифонов опровергава, но не така, че да премахне напълно притесненията.

Разговорите в нашето семейство по време на вечеря в този планински южен ъгъл на страната стигат и до по-широки дискусии за това дали някога би могло да има нов старт в българската политика. И много от това се свеждаше до положението в провинцията, където старите партии са дълбоко вкоренени чрез кметове и общински администрации. Това най-добре разкрива как наистина функционира отровната политика в страната. Докато външните анализатори разглеждат София от 30 000 фута височина, в селските райони играта зависи от разрастващите се мрежи, които поглъщат огромен брой хора.

Нека ви дам един пример. Ако г-жа Петрова работи в някое от звената на общинската администрация, лесно може да бъде убедена, че нейната работа или повишението й зависят от това г -н Иванов да остане като кмет. Казано й е, че ако той не спечели, тя може да е аут. Петрова предупреждава целия отдел, в който работи, че благосъстоянието им зависи от Иванов. Могат да се появят магически и пари (да, нидерландски гласоподаватели, там отиват вашите средства от ЕС), с които г-жа Петрова да "насърчи" хората с влияние в квартала "да убеждават" със същите аргументи за г-н Иванов. Това обаче означава, че хората се чувстват в капан. Дори чистачките от ромски произход могат да бъдат убедени, че прехраната им зависи от определена политическа партия.

За критиците на ГЕРБ партията е точно като шуробаджанашките мафиоти, каквито са били комунистите. За новите антикорупционни партии ще бъде много по-трудно да изтласкат традиционните и тяхната политическа култура от по-племенните селски общини.