Почетохме Яворов

На 36-годишна възраст, на 29 октомври 1914 година, Пейо Яворов слага край на живота си, след като общес­т­вените хули близо година го сочат като главен винов­ник за смъртта на любимата му Лора. Часове преди да натисне спусъка на револ­вера, той пише до своя верен приятел Тодор Алек­сан­д­ров: “Брате Тодоре! Прости ме ти, нека ме прос­тят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук. Кажи на Македония, когато отидеш там, че ней­ният син (аз се считам за неин) умря в свободна Бъл­гария, увен­чан с най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: “Поз­д­рав от нашата майка мъченица — тя е вече щас­т­лива!“

С почит и признателност днес свеждаме чела пред делото на Пейо Яворов - поет символист и революционер, войвода на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на  XX век. 

С ритуал по полагане на цветя през бюст-паметника на поета в Градската градина, Благоевград отбеляза годишнината от смъртта на Яворов. Цветя от Община Благоевград, от Областната администрация, от евродепутата Асим Адемов, от ПП ГЕРБ – Благоевград, от Югозападния университет, от IX основно училище „Пейо Яворов“, от Регионалния исторически музей, от Регионалната библиотека бяха положени в знак на почит и признателност за завещаното ни от Яворов.

Бурен и драматичен е животът на Пейо Крачолов Яворов. За него не веднъж се споменава, че е различен и че се откроява от останалите лирически поети, а когато слага край на живота си в предсмъртно писмо той увенчава първата си любов – Македония. Когато се готви за смъртта, го прави като македонски войвода – с отрова и куршум. В допълнение към завещанието си пише: “Да бъда погребан с туристическата куртка, шаечни панталони, с ботушите, и, ако не се намери каскета, някаква фуражка. Ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея”.

Поклон!