Министърът на културата Банов обеща още пари за Хераклея Синтика

Министърът на културата Боил Банов инспектира дейностите по един от най-значимите археологически обекти - античния град Хераклея Синтика, който се намира край Рупите, Петричко.  Той бе изключително впечатлен от находките и добрата работа на  археолозите, чийто ръководител  е доц.д-р Людмил Вагалински.  На практика финансирането на обекта е разчетено да стигне до 25 август, но министъра на културата съобщи,че ще дофинансира дейността и ще отпусне средства за още един месец работа на археолозите. Така сезонът  им ще се удължи до края на септември.  Кметът на Петрич Димитър Бръчков пък обеща да оправи пътя от Рупите до античния град и туристите по-лесно да стигат до него.

Относно античния град намерен по трасето на АМ Струма край Благоевград, министъра обясни,че следващата седмица района ще бъде посетен за втори път от комисия. След това те ще напишат своето заключение, а после той ще свика експертен съвет, за да решат каква ще бъде съдбата на разкопките.  „Аз съм министър на културата и не бързам, така отговори Банов относно кога точно ще вземе решението за разкопките край Благоевград.  

А на Хереклея Синтика  доц.д-р Вагалински запозна министъра с находките и даде отчет как са разходвани средствата от 100 хиляди лева отпуснати през месец май от министерския съвет.

Напълно разкрит е площада на Хераклея Синтика от 4 век, който се простира на площ от 2 дка. Открито е обаче ,че под него на три метра дълбочина ,лежи още един площад, който е датиран от 1-2 век след Христа. Намерени са археолигически елементи, капители, уникални предмети.

Вече няма съмнение – около 388 г. след Христа мощно земетресение е разтърсило Хераклея Синтика и е предизвикало силна приливна вълна от Струмешница, оставила ниските части на града и форума покрити с над два метра жълта речна глина.

Почти сигурно е, че по онова време градският площад е бил в период на реконструкция, смятат специалистите. Така онези елементи, които още не са били поставени където трябва, не са паднали отвисоко и са останали цели. Така например част от големите мраморни корита с лъвските глави са обърнати с главите надолу, запазвайки се напълно здрави. Хипотезата се потвърждава и от факта, че в помещение в северозападния ъгъл на гражданската базилика бе открита пещ за стъкло. От типа, който се демонтира след края на строеж.

В североизточния край на форума пък наскоро археолозите се натъкнаха на паднали колони и два коринтски капитела – с тях откритите на обекта стават общо четири. След почистването им се видя, че единият е с изпочупени ръбове, буквално заоблен. Другият обаче сякаш е поставен върху мраморна „греда“, попълнен е отстрани с камъчета и за изненада на специалистите няма пробита дупка за жлеб, който да го закрепи. Само две от волутите му са довършени както трябва, останалите са грубо оформени.

И този капител също като останалите е направен от опитни майстори  – вероятно пътуващи малоазийски каменоделци, от най-добрите в мраморната украса. През втори век след Христа градът е бил в разцвет, управата му е можела да си позволи високите им цени, поне в началото. Те са изваяли всички детайли и по архитравите, било е дълга и упорита работа не за месец-два, а за години. Вероятно е настъпил период на финансови затруднения, каменоделците не са получили пълното заплащане за работата си и са си тръгнали, без да довършат последния капител. Това не е попречило на хераклейците да го монтират, а и на техните наследници след около 150 г. или повече по-късно да го преизползват при  потягането на форума.

Но след земетресението в края на IV век Хераклея Синтика никога не успява да си върне стария блясък. Населението на града обеднява до такава степен, че не разчиства следите от приливната вълна на Струмешница дори на централния площад. А и покривът на гражданската базилика не е възстановен изцяло,разказа доц.Вагалински .