Съдът въздаде справедливост, журналистката Мариета Димитрова спечели дело, заведено от общинския съветник Андон Тодоров

Журналистът има право на лично мнение, има право да анализира, има право да следи под лупа поведението на силните на деня, има право да разследва,има право да се съмнява, има право да разобличава лъжите. И когато това се прави, то няма как да няма обидени, истината казана на глас боли.

Затова и често обидените прибягват до съда, водят дела за клевета,но те имат тези права, това е демокрацията. Важното е обаче в една правова държава, съда да отсъжда правилно, според закона, според морала , да въздава справедливост и да не бъде страхлив и внушаем.    

Това доказа едно решение на  Районен съд-Благоевград ,което ни дава пример,че правото е един от темелите на цивилизованото общество.

А ето и фактите:

Местният лидер на „Партия на зелените“ в Благоевград и общински съветник- Андон Тодоров, преди няколко месеца заведе дело срещу главния редактор на Blagoevgrad-news Мариета Димитрова. Тя е известен разследващ журналист, който масовата публика познава от репортажите и в „Господари на ефира“ по Нова ТВ.

В своята Искова молба, Тодоров обяснява всички тревоги и страдания, които е преживял, заради анилитичен текст на журналистката  от ноември миналата година. Тогава, на 28 ноември 2017 година, след поредна сесия на ОбС- Благоевград, Мариета Димитрова публикува политически анализ на местните парламентаристи, анализ, в който споделяме ЛИЧНО мнение.

„В частта, отнасяща се за Андон Тодоров пишеше, че той, до определен момент подкрепя кмета Камбитов – нещо, което лесно може да бъде проверено от протоколите, от сесии на ОбС-Благоевград, които са качени на сайта на община Благоевград.
Друг факт, който обиди Тодоров е, че споменаваме санирането на блокове и участието му във фирма, която е имала договор за тази дейност. Третият обиден факт, бе застрояването на зелените площи в града,разказва журналистката.

Към днешна дата вече има решение на Районен съд-Благоевград и съдия Гюлфие Яхова по въпросното дело. То напълно оправдава Мариета Димитрова и отхвърля всички обвинения на Тодоров.
„….написаното в статията не е позорящо, неморално, недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. Позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. Следователно, щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответника-деликвент не може да се окачестви като противоправно по см. на чл. 45 от ЗЗД.
Тук следва да се посочи и това, че в практиката на ЕСПЧ е възприета тезата, че публичните личности, каквато безспорно е и ищецът в качеството си на председател на „Партия на зелените“ и общински съветник, следва да търпят по-широки граници на допустима критика. Изправен пред колизия между свободата на пресата и честта на публични личности, ЕСПЧ дава привилегия на пресата, като практиката е установила, че свободата на журналистите по чл. 10 ЕКПЧ може да включва в известна степен преувеличение или дори провокации от тяхна страна (Решение на ЕСПЧ по делото Prager and Oberschlik с/у А., 1995).“, пише в решението си съдия Яхова.

В него става ясно още, че за да бъдат квалифицирани едни твърдения като клевета, те трябва освен позорящи, да бъдат и доказано неверни – в случая обаче, не е така.

„Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Предмет на преценка при правомерността на публикацията следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата на печата гарантирана чл. 40, ал. 1 от върховния закон.
Намеса в тези права и тяхното ограничаване е допустима само в изрично посочени случаи.“, се казва още в решението.

„Преди няколко месеца, ние се включихме принудително в една война, а днес я печелим и вярваме,ч е това ще бъде пример и стимул и за други наши колеги,коментира след победата си в съда колежката Мариета Димитрова.