Радослав Митрев:Проектът за "Бачиново" е реалистичен, ще тласне Благоевград по нов път за по-добро развитие!

Благоевград става модерен град през 1987г. Става такъв с решение на Народния съвет на НРБ и с решение на ЦК на БКП и не без “големите топки” на тогавашният окръжен ръководител на БКП др. Лазар Причкапов, както и с участието на нашите родители дали не един и два дни “безвъзмезден, доброволен” труд. Става модерен, като в града се изсипват над 800 милиона тогавашни лева изразходвани за инфраструктура и иновативни за времето си предприятия. Хубави времена са били ще кажат някои, но аз не мисля така! Не ми се живее в тоталитарен режим, който като реши може да направи всичко. За радост в Благоевград са направили правилните неща.

Сега времената са други. Живеем в демократична държава част от ЕС. Живеем във време, в което сами трябва да се грижим за нашият град, а не да чакаме решение на ЦК, на някоя партия или на ръководството на държавното управление. За да се случи промяната, ние самите трябва да я желаем.

Благоевград има дадености, които не разпознаваме и не осъзнаваме, че са около нас.

Много от нас не знаят, че града има минерална вода на самоизлив толкова колкото има и Павел баня та даже и повече. Но къде е Павел баня на картата на болнеологията в България и къде е Благоевград?

Най-дългата писта единствена в България отговаряща на изискванията на FIS за дисциплината спускане е на Картала. Къде сме на картата на ски туризма?

Познаваме ли архиологическите обекти около Благоевград? Не.

Когато осъзнаем какво има около нас и когато се научим да го експлоатираме по правилноят начин, тогава Благоевград ще стане отново град желан за живеене, обучение и туризъм.

В предизборната кампания кметът Илко Стоянов представи своето виждане за икономическото развитие на града, като посочи ключовите приоритети, а именно оползотворяване на природните дадености, чрез създаване на обекти които да се ползват от тях. Минералната вода е една от тях.

Развитието на Картала, като екологична, щадящата природата ски дистинация.

Обособяване на индустриални зони около града и др.

На обществено обсъждане на 06.01. кмета ни покани да представи един от проектите и да разясни начина на финансиране на проекта SCAPTO THERME AquaPark Bachinovo.

Основната тема бе за поемането на дългосрочен дълг от общината.

Изказаха се доста хора - бивши и настоящи съветници, неуспели такива, “общественици”, които ни убеждаваха, че плажа трябва да се даде отново на концесия, че не било работа на общината да стопанисва такива обекти. Бързо забравихме какво се случи и как завърши доскорошната концесия на аква парка.

Димитър Урдев в пост във Фейсбук отправя въпроси, на които сам трябва да дава отговори защото той е един от гласувалите за тази концесия, отправя въпроси защо не се хвърлят усилия за обособяване на Индустриален парк, а предприятието на който той е собственик стои затворено. Задава въпроси за Биострой, а той самия не е упражнил правото си на контрол, като действащ съветник тогава, а и след това.

Методи Байкушев изтъква тезата и застава зад реновация на парк Бачиново и предлага отстъпено право на строеж на Аква парка и закрития басейн, като удобно не казва или забравя до какво доведе това със смесването на собствеността в Закрития пазар в града - сграда с десетки собственици, с никакво управление, построена некачествено, нефункционална за предназначението ѝ като единствената и съдба ще е да се бутне след някоя друга година. Да не споменаваме кои са авторите на това архитектурно недоразумени в което и аз самият имам собственост.

Камбитов също не бил съгласен. Чудесно, значи сме на прав път. Казва, че би бил взел дългосрочен кредит само за осигоряване на съфинансиране по европейски програми. Смяната на уличното осветление, което целеше Благоевград да “светне”, а всъщност затъмни по европейски проект ли е? Това е първият кредит взет от общината по негово време. Колко дългосрочен е заема взет от търговска банка? Какво значи дългосрочен? Корекцийте наложени от оперативните програми по проекти изпълнени по негово време за лошо изпълнение, колко дългосрочно се разсрочват, възможно ли е това или пак взехме заем за да платим на изпълнителите?

Томов взе заем от 5 милиона за реконструкция на улици, а имаше ли обществено обсъждане за това? Питаха ли ни дали искаме кредити за асфалт, който не носи никаква възвращаемост, а ще ги връщаме от бюджета на общината, демег ние.

И така кредити за лампи, кредити взети поради наложени корекции за стиропор и фибран и за плочки, кредити за асфалт… Въобще доста кредити неносещи добавена стойност за града.

Предлаганият начин за финансиране на проекта от общината е за обект който ще се самоиздържа. Ще носи приходи, които ще погасяват вноските по него. Ще доведат до откриване на работни места. Ще повиши туристическият поток към Благоевград. Ще имаме приветлив парк, така както го имат Дупница и Сандански. Ще имаме прекрасен аква парк с минерална вода стопанисван по моделите на Австрия, Швейцария и Германия, където природните ресурси се управляват и експлоатират предимно от общините. Ще имаме закрит басейн със СПА център в който ще го посещават не само граждани на Благоевград. Ще имаме паркинг за над 250 автомобила, който ще се ползва от всички нас.

В програмния период 2021-2027 на всички ни е ясно, че времето на грандовете мина. Времето на парите в чували от Европа свърши. Благоевград е в Югозападния регион за планиране за периода 2021-2027, а там безплатните пари са най-малко /заради София, нито един от предишните кметове не направи нищо по този въпрос, а сега е вече късно/.

Предложението за поемане на дългосрочен дълг в размер на 29 мил. лева е за дълг не към търговска банка, а към държавният ФОНД НА ФОНДОВЕТЕ и фонд ФУГ към него т.е. е по ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАНСИРАНЕ. Общината не залага недвижима собственост, няма ипотека /а за незнаещите НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ЖИЛИЩА строени по оперативна програма са взети като обезпечение към кредитори и това се е случило при предишните общински ръководства/.

Първият от проектите предложен ни за обсъждане от кмета за мен е реалистичен, напълно изпълним, носещ своята добавена стойност за Благоевград и за неговите жители. За да го има Благоевград трябва да се почне отнякъде. Знам, че е по лесно да бъдеш против, нищо да не правиш, да си живуркаш спокойно макар и да “умираш”, но аз мечтая Благоевград да е вечно млад. Трябва да го постигнем заедно и това е първата крачка, първата глъдка кислород, която ще ни съживи!

На адрес https://newblg.bg може да се запознаете по-подробно за планираните проекти за развитие от екипа на Илко Стоянов. Вярвам, че ще ви е интересно.