След години дела с племенницата и сестрата на Ванга фондацията взе къщата на пророчицата в Рупите

„Къщата в Рупите вече е на фондация „Ванга”. Разбира се, ние сме нестопанска организация, собствеността не е на един човек, но сме щастливи, че управляваме завещанието на тази велика жена и битките за това владение вече приключиха”. Това сподели пред “България Днес” председателят на фондация “Ванга” адвокат Иван Драмов. Той е един от хората, които най-акуратно се грижат всичко, което покойната пророчица Вангелия Гущерова е пожелала в завещанието си, да се изпълни.

“Както знаете, тези дела се водиха много дълги години, след като племенницата на Ванга и сестра й Люба направиха оспорване на завещанието. Но най-накрая, след години мъки и неволи, се случи волята на Ванга. Така е речено, така става”, обясни адвокат Драмов.

Приживе храмът “Света Петка”, дворът от 6 дка и 2-те къщи в Рупите – зимна и лятна – пророчицата завещала на фондация “Ванга”. Завещанието на Ванга бе отворено на 20 август 1996 г., 10 дни след смъртта й, от петричкия кмет Андон Чопаков. То е писано на 6 септември 1984 г. в къщата на Рупите в присъствието на районния съдия Иван Павлов и свидетели. В завещанието пише: “Аз, Ванга Пандева Гущерова, в знак на признателност и уважение към БКП и народната власт за грижата и вниманието, проявени към мен, желая да завещая на българската държава цялото си движимо и недвижимо имущество, спестовни влогове и ценности”. “Това, което е от хората, да остане на хората”, гласяло нейното верую.

Приживе Ванга молила да не живеем в алчност. Вписано е и желанието на Ванга къщата в Петрич заедно с вещите в нея да се превърне в музей, а с парите да се направи детска градина. На 31 октомври 1997 г. след редица скандали между сестрата на Ванга – Люба, и фондация “Ванга” сестрата предявява иск срещу държавата, за да се обяви за нищожно завещанието. Мотивът е, че в него не е посочена причината, поради която Ванга поставя отпечатък в края на завещанието с палец, а не се подписва. Следват серия дела.

На 20 ноември 2001 г. ВКС взима последно и окончателно решение, което гласи, че “завещанието има задължителна доказателствена сила за съда”. С други думи, всичко, което пророчицата е имала, да остане на държавата. Малко след това къщата на Ванга в Петрич стана музей. Децата на сестра й обаче започват да претендират за наследството на къщата, казвайки, че завещанието е фалшиво.

Тогава Нешка Робева, която приживе е близка приятелка на Ванга, заявява, че роднините на пророчицата се опитват да присвояват нещо, което Ванга е дарила на държавата. В едно от интервютата на треньорката на златните момичета в пресата тя твърди, че Ванга страдала от действия на близките си хора.

Нешка Робева казва: “Ванга не харесваше една от книгите, написана за нея. Няма да споменавам коя точно. Казваше: “Изучих ги, децата им изучих, построих им къщи. Какво искат още?”. Ако ме питате, никакви права на наследство нямат тези хора. Те никога не са се грижили за нея. Причиняваха й само болка. А тя казваше: “Какво да правя, роднини са ми”. През целия си живот Ванга само се мъчеше да помага. И нищо не искаше в замяна. Затова създаде и фондацията си, като всички имена бяха лично одобрени от нея”, казва Нешка Робева.

След поредното оспорване на завещанието на Ванга в края на март е взето окончателно решение от съда, че къщата на пророчицата трябва да се наследи от фондацията.

Около името на покойната ясновидка избухва още един скандал, свързан със златни накити, които тя е притежавала. Те изчезват мистериозно по време на обиска в дома на Ванга през 1970 г., извършен по нареждане на Политбюро на ЦК на БКП.

За манастир край църквата в Рупите е мечтала приживе Ванга. И това е изпълнено от фондацията на нейното име. Да има къде да спят богомолците, които идват да се помолят, искала пророчицата. Тази местност е зареждала Ванга с енергия. Пророчицата често е разказвала за особеностите на мястото: “Някога там е горял страшен огън, а зад хребета се крие една голяма тайна”.

Според Ванга там, където е кратерът, някога е имало голям град, погребан под огнената лава. В действителност на по-малко от 1 км в южния склон на Кoжух са открити руините на един от най-големите антични градове по долината на Струма – Хераклия Синтика, съществувал от IV в.пр.Хр. до VI в. сл. Христа.