Силвия Аздреева - От Беласица до Еверест

Какво е да погледнеш на света отгоре? Знаят го много малко хора, които са заплатили за този поглед с изключителни усилия и риск за живота си. Дори сега, когато става въпрос не толкова за алпинизъм, колкото за “височинен туризъм” и има работливи шерпи, които са готови да носят багажа, да забиват колове и да опъват въжета. Да, изкачването на Еверест вече е индустрия, но в крайна сметка ти все пак трябва да го извършиш със собствените си крака...

Тъкмо това направи Силвия Аздреева, при това в една от най-успешните, но и доста тежки експедиции в последно време. 35-годишната петричанка най-напред стъпи на 8848-метровия Джомолунгма, “покрива на света”, а само два дни по-късно намери сили да застане и на Лхотце (8516 м), четвъртият по височина връх на планетата.

“Еверест 8848 метра, които се изкачват с цялата мъка на света! - написа Силвия в социалните мрежи, след като усилията є се увенчаха с успех. - На 15 Май в 6:00 часа непалско време стъпих на единственото място, където имаш панорама, каквато очите ти никога няма да повярват, че е реална. Това, през което преминаваш, болка от всякакъв вид, неимоверните усилия, психическите и физическите издръжливост и страдания, ежечасовите лишения, живота през тези месец и половина, който е буквално оцеляване, да се приспособиш към “мъртвата зона” (над 8000 м) и да не спираш да се бориш с всички условия, които през цялото време са срещу теб, да не спираш и така до върха... Но откажеш ли се, означава че не си го искал достатъчно. 27 часа по-късно, с още по-големи напъни заради натрупаната умора и не само, стъпих и на четвъртия по височина връх в света Лхотце 8516 м, който изобщо не отстъпва по нечовешки усилия, но и красота!”

Успехът е и колективен, и индивидуален. Водач на експедицията е легендарният Нирмал Пурджа-Нимс, който минава за най-големия активен алпинист и има куп внушителни рекорди. Последният му подвиг бе при противоречивия опит за първо зимно изкачване на К2, когато той и колегите му шерпи решиха да запазят за себе си “победата” и стъпиха заедно на най-опасния връх на света, а след това си заминаха и оставиха множество световни имена в алпинизма да страдат в опитите си да повторят постижението. Някои от по-амбициозните платиха с живота си, сред тях бе и българинът Атанас Скатов.

Да, светът вече не е същият и стъпването на Еверест може би не е чак такъв подвиг като преди няколко десетилетия. Прогнозите за времето са все по-точни, изучава се опитът на предишните поколения, екипировката се усъвършенства непрекъснато... Може би тъкмо на метеоролозите се дължи страхотният успех на настоящата експедиция. “Този сезон предложи изключителни условия, особено от гледна точка на вятъра - обяви главният метеоролог Кришна Манадхар. - Следя времето тук от десет години и тази година е несравнима с други.”

Катерачите или клиентите, както вече ги наричат специализираните медии, пък спяха в палатки за “хипок­сия”, които да им помогнат да се аклиматизират по-бързо към разредения въздух на голямата надморска височина. “Мисля, че това е бъдещето на изкачванията на Еверест”, заяви организаторът на експедицията - австриецът Лукас Фуртенбах.

Бяха поставени куп рекорди - дори за свирене на тромпет на върха. Много бяха дамските постижения - Лакпа Шерпа стана първата жена, изкачила десет пъти Джомолунгма, норвежката Кристин Харила пък “мина” през Даулагири, Канчендзьонга и Еверест, като се надявада изкачи още няколко през времевия прозорец, тъй като иска да счупи рекорда на Пурджа за най-бърза “колекция” от 14 осемхилядници. 29-годишната тайванка Тсенг Ко е най-младата жена на покрива на света без кислород. 21-годишната Кастури Савекар стана най-младият човек, качил Анапурна и Еверест за две седмици, а британската ѝ връстничка Адриана Браунли се опитва да стане най-невръстната “покорителка” на 14-те. На 18 пък Люси Уестлейк е най-младата американка на Еверест.

Да, “покривът” вече не е владение на опитни брадясали мъжкари, пълни с истории за отрязани пръсти и загинали другари. Младите дами също могат да погледнат света отгоре, стига да намерят място в експедицията, за което се заплаща по около 50 000 долара (само записването е 10 000 долара). Но все пак Силвия постигна повече от почти всички в групата. Българката успя да стъпи и на Еверест, и на Лхотце, а освен нея само още двама записаха това постижение. Може би вторият връх е по-сериозното постижение, а Аздреева е четвъртото българско име там след Христо Проданов, Иван Томов, Атанас Скатов, които вече почиват в любимите си висини...

Против съм, но нищо не може да я спре

Сестра ми пак ни изненада. Не знаехме, че планира да изкачи освен Еверест и Лхотце. Каза ни, че тръгва само за Еверест. Страшно се гордея с нея! Спести ни Лхотце, сигурно, за да не се притесняваме. Аз съм против тези екстремни и трудни начинания на сестра ми, но тя е категорична, че нищо не може да я спре. На нас не ни остава нищо друго освен да се молим всичко да завърши добре и да є пожелаваме успехи и да следва мечтите си.

Петър Аздреев, брат на Силвия

Тя е гордост и пример

Община Петрич се гордее с постижението на нашата Силвия. Гражданите са в еуфория от факта, че едно младо момиче е проявило такава невероятна воля на духа и психиката, за да успее. Тя е пример за младите хора, защото има качества. Да се мобилизираш, когато е трудно, това е проява на характер, смелост и огромно желание да зарадваш хората.

Димитър Бръчков, кмет на община Петрич

Направи повече от други

Тя не е опитен алпинист. И може би затова в България за нея никой не празнува, както е с алпинисти в други страни. Това, което направи тя, изкачвайки два осемхилядника, макар и с помощ на кислород, е по-добро от тези, които летяха над 8000 метра само с хеликоптер, платен от други, и станаха известни, благодарение на името на любим алпинист, за който вече не можеха да направят нищо.

Алесандро Филипини, италиански журналист

Паник атаки в разредения въздух

Силвия се усмихва на върха, но по пътя към него не е толкова лесно. Миналата година тя също толкова изненадващо изкачи Ама Даблам и разказа, че е имала паник атаки по време на експедицията.

“Събуждах се в три сутринта, имах задух, а се оказа, че кислородът в кръвта ми беше 88 процента - нямах физически проблем, а психически - заяви Аздреева тогава. - Много пъти плачех, спях дори докато ходя, не можех да си държа очите отворени.

Допуснах съмнение, поддадох се на мрачни мисли. Казах на водача: “Ти продължавай, аз ще остана тук”. Единственото нещо, което исках, е да заспя. Спряхме, започнахме да замръзваме, той ме убеждаваше, че трябва отново да тръгнем, а на мен ми беше все едно. Но емоцията и желанието надделяваха над страха.”

Назаем от вестник ТРУД