Поредна награда за талантливата ученичка Ивана Димитрова от Симитли

Ивана Димитрова Димитрова – ученичка от 10. „А” клас, получи своята поощрителна награда от участието си в Национален конкурс по превенция на наркоманиите, организиран от Община Благоевград и Общински съвет по наркотични вещества. 

"Поздравяваме Ивана за достойното ѝ представяне. Пожелаваме ѝ още творчески изяви и участие в национални конкурси, състезания и форуми", казаха от ръководството на СУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Симитли.

 Нека да се потопим в част от есето на Ивана „Човекът – свободен и независим”, нека да усетим личната ѝ позиция, провокирана от поставения проблем:

"Животът е като книга, чиято корица е цветна и гланцирана, а съдържанието ѝ е пропито с болка и тъга. Както казва поетът Пенчо Славейков: „животът е огърлица от весели и скръбни дни”.

Какъв е животът днес на нас, младото поколение? 

В продължение на две години се страхувахме от вируса, наречен COVID-19. В настоящия момент се страхуваме от войната между Русия и Украйна.

Всекидневно се сблъскваме и с порока на 21. век - дрогата. 

Ще се опитам паралелно да опиша и слънчевите, и мрачните страници от моята книга „Човекът – свободен и независим”. Аз съм авторът на тази творба, аз съм главният герой в нея, аз съм човекът – свободен и независим, поне така се определям, но времето ще потвърди моята посока на развитие.

Дните ми са изпълнени със страхове и като че ли не остава време да се живее спокойно, тихо… Отминаха години, седмици, дни… Вчера бяхме с маски – изкуствени, памучни; с ръкавици – гумени и платови; днес сме без тях, но отново е пусто и празно в душите ни. Дробовете ни искат да дишат чистия въздух, ръцете ни желаят да усетят топлината на другата ръка, очите ни търсят погледа на любимия, устните ни искат да нашепват по-често „обичам те”, слухът ни се опълчва на шума на взривните бомби…     

Имам свободата да избирам приятелите си по качествата, които притежават – честност, откровеност, скромност, трудолюбие. В сърцето си допускам не само приятелите си, но и враговете си, и знаете ли защо? Защото съм преди всичко човек, който мисли позитивно и добронамерено. Имам свободата да намеря границата между истинското и фалшивото приятелство, имам и свободата да се дистанцирам от истински и фалшиви приятели.

Правя свободно избор на дрехите си - но не по марки и моден дизайн, а по съчетание на цветовете – бяло с черно, бяло с тъмносиньо, бяло с кафяво; харесвам дрехите, които са без ципове и без големи дупки (имам предвид дънковите панталони). Онези дрехи - с обикновените черни копчета - ми прилягат повече; онези, които не блестят като злато под ярките слънчеви лъчи. Това съм аз. Обичам не лукса, а простите, обикновените неща. Чувствам се свободна и независима, когато правя избор на тези материални и духовни ценности.

Никакви окови не могат да удържат свободата, която извира в душaтa ми. И никакви бляскави надписи няма да донесат мир там, където душата е поробена. А моята душа е волна птица, разперила широко криле, и лети свободно в небесата.

Човек е истински свободен, когато се бори и за свободата на човека до него. Не мога да бъда щастлива, когато моят приятел не е свободен човек, а е зависим от наркотиците и дрогата. Темите, върху които често говорим с него, не водят до никакъв резултат, а последствията - вредни за неговото здраве. Не в думите, а в делата се вижда подвигът ни днес. Както баба Илийца и Македонски извършиха подвиг в името на едно свято дело, така и аз се опитвам да помогна на моя съученик, изпаднал в беда…

Ще ми зададете въпрос - как помагам на моя приятел, за да се откъсне от наркотичните вещества?

Случката, която ще ви разкажа, е по действителна история. Най-напред опитах с благата дума, защото зная от поговорката, че тя отключва и железните врати. Последваха многобройни разговори и срещи, но семената на знанието не успяха да покълнат в почвата явно защото земята беше запустяла. Наложи се да я облагородя – трябваше да извадя плевелите с копача, трябваше да орежа трънките с ножицата и трябваше да полея с вода… 

И стана чудо – семената на знанието поникнаха, пораснаха бързо, издигна се стъблото със зелените листа право нагоре, високо в небесата. Плодовете узряха и дадоха богата реколта. Една протегната приятелска ръка - във време на изпитание - остава незабравим спомен за цял живот. Зависимият от наркотици човек се превърна в една независима и свободна личност. Борете се, отстоявайте свободата си не само с думи, но и с дела.

Днес светът не е такъв какъвто беше по-рано – преживяхме и преживяваме пандемията, сега е наред и войната между Русия и Украйна да изстрадаме. Но дано тези неща, които ни сполетяха, ни накарат да направим един по-добър свят, не такъв на ръба на Трета световна война, не онзи алчният свят за власт, богатства, имане и преразпределение на пазара за наркотични вещества. 

Вярвам, че ще излезем от карантината и от извънредното военно положение едни по-добри хора, ще създадем един по-справедлив и хуманен свят. И това ще се случи, ако човекът е свободна и независима личност. Неслучайно любимият поет на една голяма част от нас, българите - Радой Ралин - говори за свободата като ценност, като нещо сакрално; за него тя е като хляба – „трябва всеки ден да е прясна / топла / сладка / достатъчна…”. Ако продължим да ядем вчерашния хляб, огризките и подареното парченце симид, няма да можем свободно да общуваме помежду си - сухият и тестеният хляб засядат на гърлото. 

Драги ми читателю, запознах ви с част от слънчевите и мрачните страници на книгата ми „Човекът – свободен и независим”. Аз, като автор и главен герой в нея, съм наистина една свободна и независима личност, която с времето няма да се промени в отрицателна светлина, а ще върви по пътя на знанието и напредъка, ще се образова и ще гради свободен и хармоничен свят без никакви зависимости", завършва Ивана.

Припомняме, че Община Благоевград и Общинският съвет по наркотични вещества – Благоевград ежегодно организират конкурс по превенция на наркоманиите в две теми: „Моят любим национален герой” за 1. – 4. клас и „Човекът – свободен и независим” за 5. – 7. и 8. – 12. клас. И в двете възрастови групи учениците имат право да избират дали да творят в посока независимият от наркотици човек и това какво причинява дрогата на личността , или да представят личности и събития, които спомагат за освобождението на нашия край и България като цяло. Журито оцени над 800 творби на участници от цялата страна. Тази година отличените получиха наградите си в зала „22 септември” – гр. Благоевград.