Едно вълнуващо пътешествие до Седемте рилски езера на ученици и учители в Симитли

Ученици и учители от Средно училище "Св. Св. Кирил и Методий" - град Симитли изживяха една незабравима ваканция в Рила планина. Ето какво разказаха за вълнуващото си приключение: 

Обичамe планините. Но най обичамe да пътуваме в Рила планина. Пътуването ни разведрява, отпраща ни в други измерения, където няма шум, където царува тишина и спокойствие.

Нашата мечта се сбъдна, ще пътуваме с ученическия автобус от гр. Симитли до гр. Сапарева баня (и оттам до Седемте рилски езера, намиращи се в подножието на Рила). Вълнение гори по лицата ни. За пръв път ще се срещнем с рилските езера. Горим от нетърпение. Каква ли вълшебна приказка ще ни разкажат, а ние какво ли ще им изпеем? 

Обичаме и приказките, и песните, но най обичаме да се разхождаме в планината и да пеем песни на воля.

Автобусът ни лъкатуши по пътя, постлан с килим от черно-бели мъниста. Накланяме се ту наляво, ту надясно. Вълнуваме се, горим от желание да ги видим, да се покатерим като малки пъргави сърнички до най-последното езеро Сълзата. Някои от нас отиват за първи път да видят Седемте рилски езера. И като че ли учителите повече се вълнуваха, отколкото учениците от 8.”А” клас. Искахме да поседнем върху зелената морава, да наберем букет ухайни цветя, да подишаме чистия планински въздух, да отпием глътка студена вода и оттам да погледнем надолу, надолу към нашия роден дом.

Автобусът бавно, бавно намали скоростта и спря. Стигнахме станцията. Първи слязоха осмокласниците, които бяха най-любознателни. Качихме се на лифта. Страх и притеснение обля душата ни. Някои за първи път се качваха на лифта. Каква удивителна гледка! Виждаме високи борчета, шипкови храсти и ниски засадени зелени дървета. Нейде малка рекичка шумоли под краката ни. Очите ни се пълнят със сълзи от радост, погледът ни витае ту наляво, ту надясно, ту надолу, ту нагоре. Усещаме тежест в гърдите ни. Мирише на свежа зелена трева. Въздухът трепери от чистота. Всяка стъпка към Седемте рилски езера разкрива подробност. Очите ни вече са опиянени, стремят се да запаметят и да документират всяка чудна картина. Нали всички от класа знаят, че Мартин от 8. „А” клас е най-добрият фотограф. Ще очакват изненади от него. Улавяме всичко в снимки - изящното бяло камъче, покрито със зелено-кафяв мъх; едва проболото в зелената тревица жълто минзухарче; разцъфналата златна иглика; многовековният кафяв дъб с жълто-зелената шапка на главата си; млечнобелите облаци, които ни се радват и пращат топли целувки на нас, пътешествениците.

Ръководител на групата е госпожа Силвия Митева. Тя ни повежда уверено към първото езеро, наречено Долното езеро. Нагънатата от многовековни въздишки рилска земя тук е равна като усмивка на уморена жена. Взираме поглед към езерото Бъбрека. То се синее и отразява фигурите ни. Колко много приказки навярно е разказало! На нас ни прошепна с тих глас: „Вярвайте в приказките, пътешественици! Правете винаги добро в живота!”.

Усещахме умората, напираща в гърдите ни. Кой знае защо, но искахме да видим и последното езеро. Желаехме да зърнем нашия роден дом, нашите майки на двора, желаехме да им помахаме с ръка. Защо ли? Защото знаем, че майките винаги мислят за децата си, когато са на път. Извикахме силно, минорно, колкото ни глас държи: „Мамо, добре сме! Обичаме те!”. 

Последна стъпка. Ето го последното езеро – Сълзата. Последна снимка на групата. Потърсихме с поглед домовете ни. Забелязахме ги в далечината. В средата на картината са. Там, долу, е езерото Бъбрека. Изглежда морно, отпуснато. По тялото му гъвкаво се вие огненият пояс на слънцето.

Край нас минават много туристи – англичани, румънци, французи… Едни току-що са открили езерата, други са скрили в очите си по частица от блясъка им.

Рила планина е стара, прастара. Тя ни разказа приказки за смелите хайдути и битките им с врага. 

Срещата ни със Седемте рилски езера беше топла, сърдечна и остави незабравим спомен у нас – учениците от 8. „А” клас и учителите от прогимназиален и гимназиален етап на СУ – Симитли: Силвия Митева, Теменужка Николова, Мария Иванова, Райна Кордева, Величка Воденичарова, Виолета Ставрева и Ангелина Василева.

Специални благодарности на ръководителя на групата – г-жа Силвия Митева, която успя да вдъхне кураж и сили у всекиго, за да осъществи мечтите си.