Директорът на МБАЛ – Благоевград д-р Огнян Митев: Ако разпиша новите заплати, до два месеца сме фалирали

Лечебните заведения вече трябва да сключат договори с работещи за новите заплати, залегнали в анекса към Националния рамков договор. Същевременно цените на енергоносителите и горивата растат нагоре. Дефицитът на здравни кадри продължава. Могат ли новите възнаграждения да бъдат осигурени, как да бъде избегната енергийната криза и има ли формула, по която недостигът на кадри да бъде прекратен, коментира пред Clinica.bg д-р Огнян Митев, директор на МБАЛ – Благоевград.

– Доктор Митев, постижими ли са заложените заплати в анекса към НРД, ако след обжалването на МЗ той категорично влезе в сила? Може ли МБАЛ – Благоевград да ги изпълни?

– И при нас положението е като във всички останали областни болници. Имаме лимит, в който трудно можем да се ограничим, но се стараем. Специалистите са малко. Персоналът не е достатъчен – и лекари, и медицински сестри. И причината е една – ниските заплати. Като казвам ниски заплати, те наистина са най-ниските от всички останали лечебни заведения в града. По-малки са дори от тези в спешната помощ. Затова и много от нашите лекари и фелдшери дават дежурства и там за някой и друг лев повече. Във финансово отношение общинските болници стоят по-добре от нас, тъй като общините им помагат. До края на месец юли заплатите на целия персонал брутните доходи трябва да достигнат заложените суми в Колективния трудов договор, които са идентични с тези в анекса. На по-младите лекари и акушерки, които не са с много трудов стаж, додаваме някаква сума, за да достигнат брутния доход, в който е включен и извънредният труд, и прослуженото време. Като към това се прибавят и осигуровките, фонд работна заплата е 960 хил. лева.

Аз като изпълнителен директор ако подпиша анекса, сумата ще нарасне на 1 200 000 лева. Толкова са и приходите ни през последните месеци. Това означава, че трябва да заделим всички приходи за работна заплата и осигуровки. Няма да остане нищо за обслужването на самата болница, което е невъзможно. Аз няма да си позволя да направя такова нещо. МБАЛ – Благоевград е търговско дружество, а Търговският закон не позволява вдигане на заплатите, без да има увеличение и на приходите. Ако си представим, че бъдат дадени новите заплати, в първия месец все някак ще се оправим. Във втория обаче вече ще сме фалирали.

Аз съм директор от осем години. Когато встъпих в длъжност, имахме малко под 5 млн. лв. задължения, от които една немалка част бяха просрочени. Намалихме разходите, постепенно стопихме задълженията и години наред, до края на 2021-а, болницата завършваме 20 000-30 000 лева плюс. Сега инфлацията хвърчи нагоре, ел. енергията и други източници не ни се компенсират. От началото на годината до края на първото полугодие завършихме с минус под един милион лева – 960 хил. лева. От една страна, болницата започва да трупа дългове за старите заплати и добавки към тези, които не стигат подадения ни задължителен праг.

– Какво може да се направи?

– Според мен подписаният анекс и Колективен трудов договор са невъзможни за изпълнение. Просто няма как заложеното в тях да се получи. Идея нямам какво може да се направи. Знам само, че разписаните суми са неизпълними. Имаме и редица други проблеми, които без пари не можем да решим.

– Имате предвид кадровия дефицит?

– И него. Млади лекари, въобще нови колеги при нас почти не идват. Стигнали се дотам, че много трудно можем да организираме отделенията така, че те да отговарят на стандартите. Изключително трудно намираме млади колеги за дежурство в спешно-приемно отделение. В него нашите се скъсват от работа, докато отсреща е Центърът за спешна помощ, където е много по-ненатоварено, колкото и на някого да се струва изненадващо. И при това нашите екипи получават много по-малко, отколкото тези на центъра. Лекар със специалност в МБАЛ – Благоевград получава 2200 лв., повечето колеги са на 2000 лева. Медицинските сестри са на 850-900 лева. Това са унизително малки пари и лошото е, че не можем да им дадем повече. Ако имахме малко повече млади хора, бихме могли да се опитаме да изпълним още около 100 хил. лева в рамките на лимита, но при недостига това е невъзможно.

– Цените на клиничните пътеки бяха увеличени до 25%. Удовлетворява ли Ви това и какви приходи в повече очаква МБАЛ – Благоевград от това увеличение?

– Това увеличение е добро, но ако беше направено от началото на годината и ако нямаше натиск да вдигаме заплатите, нямаше и да имаме задължения. Сега обаче то не може да компенсира дори само инфлацията. Всичко, за каквото се сетите, е поскъпнало, и то много повече, отколкото обявява официалната статистика.

– Ще оспорвате ли в съда залегналите заплати в анекса, каквито намерения вече заявяват някои лечебни заведения, ако обжалването от страна на МЗ успее след определението на ВАС?

– Ние в съвета на директорите разгледахме тази възможност и гласувахме. Представителят на МЗ се въздържа. Другият член е в оставка. Така не можахме да вземем решение. Според мен обаче заложените суми в анекса не бива да влизат в сила. Ако пък влязат, то да се намери начин да се повишат доходите. Без повишаване на приходите на болницата няма как да се вдигнат заплатите.

– Анексът към НРД възбуди много спорове и недоволства. Имаше работна група, която работеше по договарянето му. Защо въпреки това се стигна дотук?

– Нямам представа. Явно не е смятано. Когато се предприема нещо, свързано с финансиране, трябва и да се смята – какви са приходите, колко трябва да се увеличат те, за да се постигнат едни нови заплати. Както вече казах, ако имахме увеличение с 25% в началото на годината, без инфлация, можехме да осъществим заплатите в КТД. Сега това е изключено. Стигна се дотам, че сега обществото се заблуждава, че заплатите се вдигат, но в същото време е ясно, че това не може да стане. Единственото ясно нещо е, че направим ли го, ще се ликвидираме сами. Надявам се да се намерят умни хора, които ще предприемат мерки за изправяне на тези недомислия.

– Как се справяте с кадровия дефицит и очаквате ли той да се засили, ако не успеете да изпълните новите заплати?

– Напълно възможно е. Хората от болницата и сега работят на по още едно място, за да имат по-прилични доходи. Безпокоя се, че започва приемът на все повече пациенти с Ковид-19, а това отнема част от екипа, които трябва да се грижат за тях. За радост вече имаме добър опит в лечението. Нашата болница беше една от най-натоварените в страната по отношение на инфектирани с коронавируса. Нямам съмнение, че колегите ще се справят и сега. В момента имаме доста възрастни хора с допълнителни усложнения от него. Сега инфекциозното ни отделение е пълно, двадесет легла са запълнени и във вътрешното отделение. Усеща се покачване на броя на случаите, нуждаещи се от болнично лечение. Парите за първа линия бяха спрени, но като виждам каква картина се очертава, следва те да бъдат възстановени. Персонал няма. Само за пример – две медицински сестри сега обслужват тридесет човека. Това е сериозен труд и той трябва да бъде компенсиран.

– Споделяте ли виждането за създаване на защитени болници и на какъв принцип трябва да бъдат подбирани те?

– Понятието е все още ново. Трябва да се прецизира на какъв принцип трябва да се определи една болница за защитена. Трябва да се отчете достъпността и отдалечеността до други лечебни заведения, характеристиките на населението в един или друг район. Въобще по това е добре да работят не само лекари и хора от управлението в здравеопазването, но и икономисти, защото една защитена болница неизбежно ще бъде финансирана по друг начин от досегашния. Сега нашата болница обслужва и много здравно неосигурени случаи. Наясно сме, че за тях финансиране от касата няма да получим, но не можем да оставим хората да умират по домовете си. Бъдещите управленци следва да помислят и за тяхното медицинско обслужване, и как ние, болниците, ще бъдем подпомогнати в тази посока.

– Договорните партньори за болнична помощ на НЗОК към момента са 370, не са ли прекалено много за България?

– Според мен са много и са концентрирани неравномерно, само в няколко големи градове. И всичко това при положение че няма достатъчно персонал.

– Кога ще се обърне внимание на качеството на лечение, защо то остава ниско, а смъртността расте въпреки повечето средства, които се дават за здраве всяка година?

– Проблемът е комплексен, не е само в липсата на достатъчно кадри. За тях държавата следва да помисли повече. Необходимо е обаче да се направи анализ на този проблем и тогава да се търсят решенията.